Йерархия и структура

1. Природата на църковната структура

Църква Единение е мрежа от автономни общини, които работят заедно към Единото. Това не е йерархия на властта, а мрежа на координацията и сътрудничеството. Общините не се подчиняват един на друг, но си помагат, защото всички вървят с един път.

Всяка община — част от единото цяло. Както клетките в тялото или звездите в галактиката, общините съществуват отделно, но заедно образуват общество. Обществото не съществува без общините а общините не съществуват без обществото.

Единен център на властта отсъства. Няма човек или орган, който командва всички общини. Има мрежа, където всеки възел е важен и където всички решения се приемат колективно.

2. Структурата на общината

Ядрото на общината

Ядрото на общината — дееспособните, приели Завета и приети от ядрото (две трети). Ядрото — сърцето на общината, където се раждат идеите, приемат се решения, извършват се дела.

Членът на ядрото има право на глас. Той може да участва в обсъждания, да предлага решения, да гласува. Той носи отговорност за общината, както общината носи отговорност за него.

Дееспособните в общината — от два статуса: членове на ядрото и заветни гости (приели Завета — вертикала на пътя, но не вземали ключовете от общото: без глас в общото). Недееспособните са под попечителство на общината. Други категории няма; пътят в ядрото — не е автоматичен: четене и приемане на текстовете, покана на член на ядрото, публична декларация, допитване за разбиране, гласуване на ядрото (две трети).

Ядрото — семейство, но не по кръв, а по дух. Членовете на ядрото се знаят един друг, подкрепят се един друг, помагат си един друг. Те не винаги са съгласни, но те винаги се уважават един друг.

Децата и недееспособните

Децата — онези, които още не са проявили зрялост. Те са под попечителство на общината, която се грижи за тях, учи ги, подготвя ги към встъпването в ядрото.

Недееспособните — онези, които по състояние на здравето, възрастта или развитието не могат да носят отговорност за своите решения и действия. Тук се отнасят възрастните, инвалидите и онези, които временно или постоянно са загубили дееспособност. Те са под попечителство на общината.

Децата и недееспособните — част от общината, но те не влизат в ядрото. Ядрото — дееспособните, приели Завета и приети от ядрото (две трети).

3. Представителите и Съветите

Представителите на общините

Общините не живеят изолирано. Те взаимодействат, те сътрудничат, те решават общите въпроси. За това всяка община отделя представител.

Представителят говори от име на общината. Той предава нейната воля, нейното мнение, нейните решения. Той не приема решения самостоятелно, освен в извънредни ситуации, когато няма време да се посъветва с общината.

Представителите не имат духовна или административна власт над своите общини. Те само предават волята. Ако общината не е съгласна с действията на представителя, тя може него да смени.

Съветите на Представителите

Представителите на общините се събират заедно по териториален белег и образуват Съветите на Представителите. Съветът — не е власт над общините, а място за координация и сътрудничество.

Съветът решава въпросите, които засягат всички общини на дадената територия: как да взаимодействат, как да си помагат, как да отговарят на общите повиквания.

Съветът работи така, както обичайната община. Публична дискусия, гласуване с мнозинство в две трети, уважение на волята на всяка община. Никой няма право да заповядва на другите.

Ако Съветът превиши бариерата на Данбар около сто петдесет души за хората, той също се разделя. Тогава представителите на второто ниво се събират в Съвет на следващото ниво. Този процес може да продължи нататък, създавайки мрежа на координация на различни нива.

4. Ролите и правомощията

Членът на ядрото на общината

Права:

• Право на глас при приемането на решения на общината

— Право да предлага идеи и решения — Право да участва в общинните дела — Право на информация за решенията и проблемите на общината — Право на справедливо разглеждане на конфликтите — Право на защита от обвинения — Право на апелация на решенията

Задължения:

• Да участваш в живота на общината

— Да участваш в приемането на решения — Да бъдеш честен в думите и постъпките — Да помагаш на онези, които се нуждаят — Да уважаваш свободата и достойнството на всеки член на общината — Да носиш отговорност за своите думи и действия — Да уважаваш решенията на общината

Представителят на общината

Правомощия:

• Да предава волята на общината в Съвета на Представителите

— Да участва в обсъжданията и гласуванията на Съвета

• Да приема решения в извънредни ситуации, когато няма време да се посъветва с общината

— Да информира общината за решенията на Съвета

Ограничения:

• Няма духовна или административна власт над общината

— Не може да приема решения, противоречащи на волята на общината — Подотчетен е на общината и може да бъде сменен

Проверяващите

Проверяващите — не е щатна роля: общината ги назначава на събранието, когато е нужна сбирка на информация (проверка на жалба през Пишещия, проверка на връщането на изключения). Правомощията — за времето на конкретната проверка, след нейното завършване завършват.

Правомощия за време на проверка:

• Да събират информация за конфликта

— Да слушат двете страни на конфликта — Да анализират фактите и обстоятелствата — Да представят събраното на общината; типа конфликта и типа нарушение назовава общината, а не проверяващите

Ограничения:

• Не приемат окончателни решения — решенията приема общината с гласуване

— Действат честно и обективно, без предубеждения — Подотчетни са на общината

Поддържащите членове

Правомощия:

• Да оказват емоционална подкрепа на нарушителите в процеса на поправката

— Да предоставят практическа помощ в изпълнението на плана на поправката — Да насочват нарушителя в духовния растеж — Да отчитат пред общината за прогреса на нарушителя

Ограничения:

• Не заменят нарушителя в неговата отговорност

— Не оправдават нарушението — Действат с твърдост и милост

5. Бариерата на Данбар и разделянето на общината

Общината не може да бъде безкрайна. Когато ядрото превиши бариерата на Данбар около сто петдесет души за хората, общината трябва да се раздели.

Бариерата на Данбар — пределът на това колко души могат да се знаят един друг лично и да поддържат дълбоки връзки. Зад този предел общината престава да е община и става тълпа. Връзките отслабват, доверието пада, хармонията се нарушава.

Дългът да се разделиш стои в устройството: той настъпва с превишаването на бариерата и не се подлага на гласуване. Ядрото решава КАК да се раздели: вариантите се обсъждат и предлагат, гласува се начинът; прието е това разделяне, за което гласуват две трети.

Членовете сами избират в коя община да отидат. Никой не принуждава. Семейства могат да останат заедно, приятели могат да изберат една община, но всеки е волен да решава сам. Това е свободен избор и общината го уважава.

След разделянето се появяват две нови общини. Те са независими един от друг, но те са свързани с обща история и общо уважение. Те могат да сътрудничат, да си помагат, но те не се подчиняват един на друг.

Разделянето — не е конфликт, а растеж. Това е като дървото, което дава нови клонове. Всеки клон живее своя живот, но всички те са части на едно дърво. Така и общините: те са отделни, но заедно те образуват обществото.

6. Встъпването в ядрото на общината

Встъпването в ядрото на общината — свободен избор. Никой не може да бъде принуден към встъпване, никой не може да бъде приет без своето съгласие.

Общината се състои от ядрото и недееспособните. Дееспособному са отворени два статуса: заветен гост (приел Завета, без глас в общото — чиста позиция, не «недостиг») и член на ядрото. Пътят в ядрото — не е автоматичен.

За встъпването в ядрото са нужни три условия:

Първото условие: четене и приемане на текстовете на канона и Завета. Кандидатът трябва да разбира учението и да го приеме като свое — посылките се приемат с вяра, следствията се проверяват.

Второто условие: покана на един от членовете на ядрото. Това означава, че в общината има човек, който е готов да се поръчи за кандидата, който е готов да му помогне да се интегрира, който е готов да стане негов проводник. Поканата е задължителна за всички, които вървят в ядрото, — и за възрастните, и за децата.

Третото условие: публична декларация пред събрание на общината. Кандидатът трябва открито да заяви за своето желание да встъпи, за своето приемане на текстовете на канона и Завета, за своята готовност да живее по заповедите.

След декларацията следва публично допитване за разбирането на текстовете. Членовете на ядрото задават на кандидата въпроси, за да проверят неговото разбиране на текстовете на канона и Завета. Това е отделен етап, който предхожда гласуването. Допитването трябва да е честно и уважително.

След допитването става гласуване. Ако две трети гласуват за, кандидатът става член на ядрото.

Децата, които са проявили зрялост, следват същия път: четене и приемане на текстовете на канона и Завета, покана на един от членовете на ядрото, публична декларация, публично допитване за разбирането на текстовете, гласуване на ядрото (две трети). След това те стават членове на ядрото, независимо от възрастта.

Встъпването в ядрото — не е само право, но и отговорност. Новият член получава правото на глас и поема дълговете на общината: да уважава другите, да носи отговорност за своите решения, да работи за благото на общината.

Общината не отказва във встъпване без причина. Причини за отказ могат да бъдат: неразбиране на текстовете на канона и Завета, нежелание да следваш заповедите, антиразумни действия в миналото. Отказът не означава вражда — той означава, че времето още не е дошло.

7. Приемането на решения

Решенията в общината се приемат публично и колективно. Никой няма право да приема решения за всички без обсъждане. Това е основата на свободата и отговорността в общината.

Процесът на приемането на решения започва с публична дискусия. Членът на ядрото предлага идея или решение, обсъжда нея, отговаря на въпросите, слуша мненията на другите. Дискусията трябва да е честна и уважителна. Лъжа, обиди, недобросъвестно влияние са недопустими.

След дискусията става гласуване. Всеки член на ядрото има един глас. Решението се счита за прието, ако за него са гласували не по-малко от две трети на членовете на ядрото. Това е квалифицирано мнозинство, което осигурява решенията да се подкрепят с мнозинството, но да не игнорират малцинството.

Гласуването трябва да е честно. Никой не може да принуждава към гласуване, никой не може да купува гласове, никой не може да фалшифицира резултатите. Нарушението на честността на гласуването — сериозно нарушение на заповедите.

Решенията на общината са задължителни за всички членове. Ако някой не е съгласен с решението, той може това да обсъди, може да предложи да смени решението, но докато решението е в сила, той трябва него да съблюдава. Това е основата на общинния живот.

Ако решението се окаже грешно, общината може него да прегледа. За това нужна публична дискусия и ново гласуване. Грешките — част от пътя и тях може да се поправят.

8. Изключването от общината

Изключването от общината — мярка крайна, към която се прибягват само тогава, когато другите способи не са помогнали. Изключването не означава, че човекът е лош, — това означава, че той не може да бъде част от общината.

Изключването е възможно само за едно: съществото създава рани и се отказва от дълга на изцеляване.

Основанието е едно — създаване на рани и отказ от дълга на изцеляване; по-долу — два негови проявления.

Първото проявление: систематично нарушение на заповедите без поправка. Ако членът на ядрото нарушава заповедите, не се поправя след предупреждения, продължава да разрушава хармонията — и се отказва от дълга на изцеляване на създаденото, общината може него да изключи. Систематичното нарушение на заповедите, разрушителните действия, вредът на другите — всичко това попада под един критерий.

Второто проявление: антиразумни действия, създаващи рани. Ако членът на ядрото действа разрушително, вреди на другите, пречи на развитието на общината — и се отказва от дълга на изцеляване на създаденото, общината може него да изключи. Антиразумът е всичко, което противодейства на разума; общината не може да му позволява да расте.

Неприязността — не е основание за изключване: тя не е престъпление и не се наказва. Неприязността — сигнал, повод за медиация и проверка по рани. Общината изяснява има ли реални нарушения, които обосновават неприязността. Ако нарушения има, те се разглеждат като нарушение на заповедите и отговаря виновният. Ако нарушения няма, се провежда медиация: съществата дават възможност да поговорят, да се разберат един друг, да свалят напрежението. Общината не изоставя ни оногова, който чувства неприязност, ни оногова, към когото тя е обърната.

Решението за изключване се приема с публична дискусия и последващо гласуване с мнозинство в две трети. Това е сериозно решение и то изисква щателно обсъждане. Членът, когото искат да изключат, има право да се защитава, да обяснява своите действия, да предлага поправки.

Изключването не означава, че човекът престава да е разумно същество. Това означава, че той не може да бъде част от тази община. Той може да търси друга община, може да се поправи и да се върне, може да живее извън общините. Но той повече няма право на глас в тази община.

Общината не изключва за разногласия. Различните мнения — част от живота на общината. Изключването — само за действия, които разрушават хармонията и нарушават заповедите.

Такава е йерархията и структурата на Църква Единение. Общините са автономни, но работят заедно. Ядрото — сърцето на общината: дееспособни, приети с гласуване; заветни гости — до тях, без глас в общото. Недееспособните са под попечителство. Децата се подготвят към встъпване. Представителите координират, но не командват. Встъпването в ядрото — свободен избор. Решенията се приемат честно и колективно. Изключването — мярка крайна, за едно: рани и отказ от дълга на изцеляване.