Положение за църковното имущество на Църква Единение
Общи положения
Статусът на църковното имущество
Църковното имущество — материални и нематериални ценности, намиращи се във владение на Църква Единение или на нейните общини.
Църковното имущество е предназначено за постигането на целите на Църквата и не може да се ползва в лични цели.
Имуществото на Църквата се ползва в съответствие с принципите на Църква Единение, заповедите и решенията на общините.
Настоящето Положение определя реда на управление, отчета и ползването на църковното имущество.
Видовете имущество
Класификацията на имуществото
Църковното имущество се дели на следните видове:
Недвижимо имущество:
- сгради за събрания;
- земевладения;
- жилища;
- други обекти на недвижимост.
Движимо имущество:
- мебели и оборудване;
- превозни средства;
- инструменти и инвентар;
- текстове на канона и Завета;
- други материални ценности.
Финансови средства:
- парични средства по сметки;
- налични пари;
- влогове и инвестиции;
- други финансови активи.
Нематериални активи:
- авторски права;
- символика (включително знакът на Църква Единение — кръг с точка);
- софтуер;
- други нематериални ценности.
Нивата на владение
Имуществото може да се намира на следните нива:
- общо имущество на всички общини;
- имущество на отделна община;
- имущество на Съвета.
Общото имущество се ползва за цели, одобрени от Съвета.
Имуществото на общината се ползва за нейните нужди по решение на ядрото.
Имуществото на Съвета се ползва за изпълнението на неговите функции.
Редът на придобиване на имущество
Източниците на придобиване
Имуществото може да бъде придобито от следните източници:
- дарения на членове на Църквата;
- целеви дарения;
- доходи от дейността;
- наследяване;
- други законни източници.
Даренията трябва да са доброволни и не могат да бъдат принудителни.
Целевите дарения се ползват само по назначение.
Процедурата на придобиване
Придобиването на имущество на общината се осъществява с решение на ядрото с мнозинство в две трети от гласовете.
Придобиването на общо имущество се осъществява с решение на Съвета с мнозинство в две трети от гласовете.
Придобиването на имущество трябва да е обосновано и икономически целесъобразно.
Придобиването на имущество се оформя с акт на приемане-предаване.
Отчетът на придобитото имущество
Придобитото имущество подлежи на задължителен отчет.
Отчетът включва:
- описание на имуществото;
- стойност;
- дата на придобиване;
- източник на финансиране;
- място на съхранение;
- отговорния съхранител.
Отчетът се води в дневника на отчета на имуществото на съответния орган.
Редът на отчуждаване на имущество
Видовете отчуждаване
Отчуждаването на имущество може да се осъществява в следните форми:
- продажба;
- дарение;
- размяна;
- предаване в ползване;
- списване.
Отчуждаването на имущество трябва да е обосновано и да съответства на целите на Църквата.
Процедурата на отчуждаване
Отчуждаването на имущество на общината се осъществява с решение на ядрото с мнозинство в две трети от гласовете.
Отчуждаването на общо имущество се осъществява с решение на Съвета с мнозинство в две трети от гласовете.
Отчуждаването на имущество трябва да е оформено с акт на приемане-предаване.
Отчуждаването на имущество трябва да бъде отразено в дневника на отчета на имуществото.
Ограниченията на отчуждаване
Имуществото не може да бъде отчуждено в лична полза на членовете на Църквата.
Имуществото не може да бъде отчуждено по цени, съществено различаващи се от пазарните.
Задачата на връщането — не да накажеш и не да задържиш: общината не държи човека с вещ. Всичко предадено в ползване се връща през месец след изхода на човека от общината — по акт на приемане-предаване с отговорния съхранител (или Събиращия дарове), с запис в дневника на отчета. Дарът при изход не се връща: вложеното по сила продължава да работи и приносът на човека се вижда в годишния отчет.
Имуществото, получено като целево дарение, не може да бъде отчуждено иначе освен по назначение.
Текстовете на канона и Завета, както и символиката на Църквата не могат да бъдат отчуждени без разрешение на Съвета.
Отчетът и инвентаризацията
Задължителността на отчета
Всички имущество на Църквата подлежи на задължителен отчет.
Отчетът се води от отговорните лица на постоянна основа.
Отчетът трябва да е пълен, точен и навременен.
Отчетът се води в писмен или електронен вид.
Дневникът на отчета на имуществото
Всяка община води дневник на отчета на своето имущество.
Съветът води дневник на отчета на общото имущество.
Дневникът трябва да съдържа:
- наименованието на имуществото;
- описание;
- датата на придобиване;
- стойността;
- мястото на съхранение;
- отговорния съхранител;
- датата и основанието на избиването.
Инвентаризацията
Инвентаризацията на имуществото се провежда не по-рядко от веднъж годишно.
Инвентаризацията включва:
- преглед на наличието на имущество;
- проверка на състоянието;
- оценка на стойността;
- откриване на разминавания с отчета.
Инвентаризацията се оформя с акт, който се утвърждава от съответния орган.
Откритите разминавания се отстраняват през един месец.
Отговорността на съхранителите
Назначаване на съхранители
Съхранителят на имуществото се назначава с решение на съответния орган.
Съхранител може да бъде всеки член на Църквата, ползващ доверие.
Съхранителят се назначава със срок на една година с възможност на продължение.
Съхранителят може да бъде отзиван във всяко време по решение на органа, неговия назначил.
Задълженията на съхранителя
Съхранителят е задължен:
- да осигурява съхранността на имуществото;
- да ползва имуществото по назначение;
- да води отчет на имуществото;
- да съобщава за порча или загуба на имущество;
- да предоставя отчети за състоянието на имуществото.
Съхранителят няма право:
- да ползва имуществото в лични цели;
- да отчуждава имущество без разрешение;
- да предава имущество на трети лица без разрешение;
- да крие информация за състоянието на имуществото.
Отговорността за порча или загуба
Съхранителят носи отговорност за порча или загуба на имущество, ако това е станало по негова вина.
Отговорността може да бъде:
- материална — възмездение на стойността;
- дисциплинарна — предупреждение или отстраняване;
- изключителна — изключване от Църквата при тежки нарушения.
Ако порчата или загубата е станала не по вина на съхранителя, отговорността не настъпва.
Решението за отговорност се приема от съответния орган с мнозинство в две трети от гласовете.
Целевото ползване
Принципите на целево ползване
Имуществото на Църквата трябва да се ползва само за постигането на нейните цели.
Целевото ползване се основава на принципите:
- ефективност;
- икономичност;
- справедливост;
- прозрачност.
Имуществото не може да се ползва за комерчески цели, ако това не е одобрено от съответния орган.
Видовете целево ползване
Недвижимото имущество се ползва за:
- провеждане на събрания;
- настаняване на служители;
- съхранение на имущество;
- други цели, одобрени от общината.
Движимото имущество се ползва за:
- осигуряване на дейността на общината;
- провеждане на мероприятия;
- обучение и просвещение;
- други цели, одобрени от общината.
Финансовите средства се ползват за:
- придобиване на имущество;
- съдържание на общината;
- помощ на нуждаещите се;
- други цели, одобрени от общината.
Нематериалните активи се ползват за:
- разпространение на учението;
- създаване на материали;
- обучение;
- други цели, одобрени от общината.
Контролът на целево ползване
Контроля за целевото ползване се осъществява от съответния орган.
Контрольт включва:
- проверка на ползването на имуществото;
- анализ на разходите;
- оценка на ефективността на ползването.
Контрольт се провежда не по-рядко от веднъж на тримесечие.
Резултатите от контрола се оформят с акт.
Заключителни положения
Тълкуването на Положението
Тълкуването на настоящето Положение се осъществява в съответствие с Устава на Църквата.
В случай на противоречие между Положението и Устава приоритет има Уставът.
Внасяне на изменения
Изменения в настоящето Положение внасят с решение на Съвета с мнозинство в две трети от гласовете.
Предложението за изменение трябва да бъде разгледано на публично заседание на Съвета.
Влизане в сила
Настоящето Положение влиза в сила от момента на неговото приемане от Съвета.
Всички по-рано приети положения за имуществото, противоречащи на настоящето, губят сила.
Положението е прието от Съвета на Църква Единение в съответствие с Устава и принципите на Църква Единение.