Положение за организационната структура на Църква Единение
Глава I. Общи положения
Статия 1. Целите и задачите
1.1. Настоящето Положение определя организационната структура на Църква Единение, реда на разпределението на правомощията, отговорността и взаимодействието между различните нива на управление.
1.2. Организационната структура на Църквата се строи на принципите:
- координация на общините при единство на духовния път;
- съблюдаване на бариерата на Данбар за съхранението на хармонията;
- публичност и колективност в приемането на решения;
- уважение на свободата и отговорността на всеки член.
1.3. Настоящето Положение се основава на Канона (Глава 8. За Обществото) и Завета (Глава 5. За взаимоотношенията в общината).
Статия 1.4. Общите принципи на приемане на решения
1.4.1. Решенията на общините и на Съветите на Представителите се приемат с публична дискусия и гласуване с мнозинство в две трети от гласовете — единен дял за всички решения на кръга: тя защитава малцинството и не оставя на решението на половината гласове сила да свързва всички.
1.4.2. По особено важните въпроси (изменение на Устава на Църквата, реорганизация или ликвидация на Църквата) на ниво Горен съвет на съветите на общините се изисква мнозинство в две трети от гласовете.
1.4.3. Решенията се приемат публично, със съблюдаване на принципите на колективността и уважението на мнението на всеки участник.
Статия 1.5. Основните определения
1.5.1. Координация — процес на съгласуване на действия и взаимодействие между общините и Съветите на Представителите без административно подчиняване, основан на взаимното уважение, доброволното сътрудничество и размената на информация.
1.5.2. Общите ресурси на Църквата — материалните и нематериални ценности (финансови средства, имущество, информационни ресурси, интелектуална собственост), които се намират в съвместно управление на Висшия съвет на представителите и са предназначени за реализацията на общите цели и инициативи на Църквата.
1.5.3. Вътрешните дела на общината — въпроси, касаещи организацията на живота на общината, включително: провеждането на събрания и ритуали, разпределението на общинните ресурси, назначаването и отзивът на служители, приемането на нови членове в ядрото, изключването на членове от общината, както и всякакви други въпроси, не засягащи интересите на други общини или на Църквата като цяло.
Глава II. Общата структура на управление
Статия 2. Нивата на управление
2.1. Организационната структура на Църквата включва два базови нива:
- ниво община (базово ниво);
- ниво Съвети на Представителите (координационно ниво).
2.2. Съветите на Представителите образуват йерархична система, която може да има всякакво количество нива в зависимост от мащаба на Църквата.
2.3. Всяко ниво на управление се координира от по-висшето ниво в рамките на делегираните правомощия.
2.4. Взаимодействието между нивата се осъществява през системата на делегиране на представители.
Статия 2.1. Понятието метаобщина
2.1.1. Метаобщината — не е отделна организационна единица и не е ниво на управление.
2.1.2. Метаобщината — описателен термин, обозначаващ съвкупността от всички общини, влизащи в дадения Съвет на Представителите.
2.1.3. Терминът метаобщина се ползва само за описание и не създава нови структури или органи на управление. Единственият орган на координацията на общините — Съветът на Представителите (виж ст. 2.2).
2.1.4. Всякакви координационни функции се осъществяват през Съветите на Представителите.
Статия 2.2. Йерархичната схема на Съветите на Представителите
2.2.1. Йерархията на Съветите на Представителите се строи по следния принцип: Общини — Съвет на Представителите на първото ниво — Съвет на Представителите на второто ниво — ... — Висш съвет на представителите.
2.2.2. Всеки Съвет на Представителите координира съвкупността от всички общини, чиито представители, или представители на долу-лежащите Съвети, влизат в него (тази съвкупност в описателни цели може да се нарича метаобщина). Съветът на Представителите може да има смесен състав, включващ както представители на общини, така и представители на други Съвети.
2.2.3. При разделянето на Съвета всеки нов Съвет отделя един представител в Съвет на по-високо ниво.
2.2.4. При превишаване на бариерата на Данбар Съветът е задължен да се раздели на два или повече Съвета. Разделянето се осъществява с гласуване на мнозинството в две трети от гласовете в съответствие с Канона (ст. 6) и Регламента (ст. 72) (виж ст. 18). При разделянето на Съвета обемът на правомощията на всеки нов Съвет не превишава обема, делегиран от изходния Съвет.
2.2.5. Висшият съвет на представителите е върховният координационен орган на Църквата.
Глава III. Нивото община
Статия 3. Статусът на общината
3.1. Общината е основната структурна единица на Църквата и действа в съответствие с Канона, Завета и Устава на Църквата.
3.2. Общината се състои от дееспособното ядро, както и от деца и други недееспособни членове (виж Канон, Глава 8, раздел 2).
3.3. Ядрото на общината — дееспособни, приели Завета и приети от ядрото (две трети); то приема решения в пределите на своята компетенция в съответствие с настоящето Положение.
Статия 4. Компетенцията на общината
4.1. Общината решава в съответствие с Канона, Завета и Устава на Църквата въпросите:
- вътрешна организация и ред;
- провеждане на събрания и ритуали;
- разпределение на общинните ресурси;
- назначаване и отзив на служители;
- взаимодействие с други общини;
- приемане на нови членове в ядрото;
- изключване на членове от общината.
4.2. Решенията на общината се приемат в съответствие с общите принципи на приемане на решения (виж ст. 1.4).
Статия 5. Задълженията на общината
5.1. Общината носи отговорност за:
- съблюдаване на Канона, Завета и заповедите;
- благополучието на своите членове;
- честното и прозрачното управление на ресурсите;
- предоставянето на отчетност на Съвета на Представителите;
- участието в живота на Съвета на Представителите през представителя.
5.2. Общината е задължена да съблюдава бариерата на Данбар и да се раздели при превишаване на лимита.
Статия 6. Редът на създаване и регистрация на нови общини
6.1. Създаването на нова община се инициира от група от не по-малко от три дееспособни лица, приели Завета.
6.2. След формирането общината подава заявка за регистрация в Съвета на Представителите на минималното ниво, към когото се отнася територията на нейното нахождане. Ако в дадената територия още не съществува Съвет на Представителите на минималното ниво, общината се регистрира в най-близкия съществуващ Съвет на Представителите, който впоследствие инициира създаването на Съвет на Представителите на минималното ниво в съответствие с Регламента.
6.3. Заявката за регистрация трябва да включва:
- название на общината;
- списък на членовете на общината с посочване на контактните данни;
- териториалното местонахождение на общината.
6.4. Съветът на Представителите разглежда заявката през два месеца и приема решение за регистрация с мнозинство в две трети от гласовете.
6.5. В случай на отказ в регистрация Съветът на Представителите е задължен да предостави обосновка на отказа.
6.6. Регистрираната община получава правото на участие в живота на Църквата и делегиране на представител в Съвета на Представителите, в когото е регистрирана.
6.7. Общината може да бъде изключена от реестъра на Църквата с решение на Съвета на Представителите, в когото е регистрирана, с мнозинство в две трети от гласовете в случай на систематично нарушение на Канона, Завета или Устава на Църквата или в случай, когато общината причинява рани и се отказва от дълга на изцеляване. Личната неприязност основание за изключване не е.
6.8. Приемането на нови членове в ядрото на общината включва: приет Завет, покана на един от членовете на ядрото, публична декларация, публично допитване за разбиране на текстовете, гласуване на ядрото с мнозинство в две трети от гласовете (в съответствие с Устава, глава «Членство в Църквата»). Гласуването — предаване на правомощия: гласът в ядрото е власт над общото.
Глава IV. Съветите на Представителите
Статия 7. Статусът на Съвета на Представителите
7.1. Съветът на Представителите е координационен орган, обединяващ общините (или Съветите на долно ниво) по териториален или друг белег.
7.2. Съветът на Представителите има ограничени административни правомощия в обема, делегиран нему от общините или Съветите на долно ниво, и проверява съответствието на координационните решения на Канона, Завета и Устава на Църквата; въпросите за изключване на община от регистъра — по единственото основание на канона: създава рани и отказва от дълга на изцелението.
7.3. Всяка община (или Съвет на долно ниво) отделя един представител в Съвета на Представителите на непосредственото по-висше ниво. Съветът на Представителите може да има смесен състав, включващ както представители на общини, така и представители на други Съвети.
7.4. Всеки Съвет на Представителите трябва да съблюдава бариерата на Данбар.
Статия 8. Правомощията на Съвета на Представителите
8.1. Съветът на Представителите има право:
- да координира взаимодействието между общините или Съветите на долно ниво;
- да решава въпросите, касаещи всички общини или Съвети, влизащи в него;
- да организира съвместни проекти и инициативи;
- да осигурява взаимопомощ на общините в кризисни ситуации;
- да представлява интересите на общините във външните отношения;
- да делегира представител в Съвет на по-високо ниво.
8.2. Решенията на Съвета на Представителите се приемат в съответствие с общите принципи на приемане на решения (виж ст. 1.4).
Статия 9. Отговорността на Съвета на Представителите
9.1. Съветът на Представителите носи отговорност за:
- честното предаване на волята на общините или Съветите на долно ниво;
- координацията на общите инициативи;
- прозрачността на своята дейност;
- съблюдаването на компетенцията на всяка община;
- съблюдаването на бариерата на Данбар.
9.2. Ако Съветът на Представителите превиши бариерата на Данбар (около 150 души), той е задължен да се раздели на два или повече Съвета. Разделянето се осъществява с гласуване на мнозинството в две трети от гласовете в съответствие с Канона (ст. 6) и Регламента (ст. 72). При разделянето се определя териториалният или друг принцип на формиране на новите Съвети.
9.3. Количеството части, на които се разделя Съветът на Представителите, — две или повече; всяка нова част се регистрира в реестъра на Съветите (ст. 9.5).
9.4. След разделянето всеки нов Съвет отделя един представител в Съвет на по-високо ниво.
Статия 9.5. Регистрацията на Съветите на Представителите
9.5.1. След разделянето всеки нов Съвет се регистрира в реестъра на Съветите на Представителите в съответствие с Регламента (ст. 76).
9.5.2. Реестърът се води от Съвета на Представителите на по-висшето ниво (или от Висшия съвет на представителите за Съветите на горно ниво) и съдържа информация за всички Съвети, влизащи в сферата на неговата координация.
9.5.3. Регистрацията включва название на Съвета, териториалното местонахождение, списъка на членовете на Съвета и датата на регистрацията.
Глава V. Върхът на управление
Статия 10. Статусът на Висшия съвет на представителите
10.1. Висшият съвет на представителите е върховният координационен орган на Църквата (виж също ст. 6).
10.2. Висшият съвет на представителите се състои от представители, делегирани от Съветите на Представителите на долно ниво.
10.3. Висшият съвет на представителите има ограничени административни правомощия в обема, делегиран нему от Съветите на по-долно ниво, и проверява съответствието на координационните решения на Канона, Завета и Устава на Църквата; въпросите за изключване на община от регистъра — по единственото основание на канона: създава рани и отказва от дълга на изцелението. Неговата функция — обща координация и съхранението на единството на духовния път. Правомощията на Висшия съвет на представителите се определят с Регламента и са съгласувани с процедурата на избора на Главата на Църквата.
Статия 11. Главата на Църквата
11.1. След изхода на Основателя Висшият съвет на представителите избира от своя състав глава на църквата по процедурата «Преходът на Главата на Църквата» (регламент на Съвета).
11.2. Главата на църквата има право да утвърждава или да отхвърля решенията на Висшия съвет на представителите в случаи на тяхното противоречие на Канона или Устава. Отхвърляйки решението, Главата е задължен да обясни на кое положение на Канона или Устава то противоречи; без обяснение вето е недействително. Съветът може да превъзмогне вето само единогласно, при пълен състав: ветото — страж на Канона, и решение, което чупи стража на Канона, не може да бъде взето от разколебан Съвет. Това е първото от двете изключения от единния праг на две трети.
11.3. Главата на църквата не е непогрешим. Това се отнася и за преемника: думата е финална по доктрина само у Основателя през живота — не защото той не може да греши, а защото конструкцията на учението той е събрал и отговаря за нея. По мнение на Съвета Основателят — личност, по-дълбоко от всички разбираща учението; преемникът няма финално слово по доктрина: доктриналните спорове решава Съветът.
11.4. Всички глави, освен Основателя, са сменяеми: глава на църквата може да бъде сменен, ако две трети от всички членове на Висшия съвет на представителите гласуват за това. Правомощията на главата изтичат също със смъртта или доброволното слагане.
11.5. Основателят на църквата е несменяем глава на църквата до своя изход или смърт. Несменяемостта — лично свойство на Основателя: тя не преминава към преемниците. При продължителна неспособност на Основателя да изпълнява правомощията Съветът фиксира неспособността единогласно, при пълен състав, — до потвърждаването на връщането към служенето самим Основателя; това е второто от двете изключения от единния праг на две трети. След изхода на Основателя Главата на Църквата се избира в съответствие с процедурата, описана в ст. 11.1.
Статия 12. Правомощията на Висшия съвет на представителите
12.1. Висшият съвет на представителите има изключителното право:
- проверява съответствието на координационните решения на Канона и Устава;
- да управлява общите ресурси на Църквата;
- да представлява Църквата във външните отношения;
- да утвърждава учредителните документи на Църквата.
Координацията на дейността на всички общини и Съвети, както и разрешаването на конфликтите между общините се осъществяват в съответствие със съответните статии на настоящето Положение.
12.2. Заседанието на Висшия съвет на представителите е правомощно при наличие на кворум — не по-малко от две трети от общото число членове на Съвета.
12.3. Решенията на Висшия съвет на представителите се приемат в съответствие с общите принципи на приемане на решения (виж ст. 1.4).
Статия 13. Отговорността на Висшия съвет на представителите
13.1. Висшият съвет на представителите носи отговорност за:
- съхранението на единството на духовния път;
- честността и прозрачността на своята дейност;
- уважението на автономията на общините;
- ефективната координация на общите инициативи;
- съблюдаването на бариерата на Данбар на всички нива на йерархията;
- осигуряването на съблюдаването на процедурите на делегиране и взаимодействие между нивата на управление.
Глава VI. Редът на взаимодействие между нивата
Статия 14. Принципите на взаимодействие
14.1. Взаимодействието между нивата на управление се строи на принципите:
- уважение на компетенцията на всяко ниво;
- координация през Съвета на по-високо ниво;
- ясно разделение на правомощията;
- прозрачност на информацията;
- взаимопомощ и сътрудничество;
- съблюдаване на бариерата на Данбар.
Статия 15. Механизмите на координация
15.1. Представителите на общините и Съветите действат в съответствие с процедурата на делегиране (виж ст. 15.4).
15.2. Редовни събрания:
- общините провеждат събрания по мярка на нуждата;
- Съветите на Представителите провеждат събрания не по-рядко от веднъж на три месеца;
- Висшият съвет на представителите провежда събрания не по-рядко от веднъж на половин година.
15.2.1. Заседанието на Съвета на Представителите е правомощно при наличие на кворум — не по-малко от две трети от общото число членове на Съвета.
15.2.2. Заседанието на общината е правомощно при наличие на кворум — повече от половината дееспособни членове на ядрото на общината. Квалифицираното мнозинство в две трети от гласовете се брой от целия състав на ядрото: особено важните решения (изключване, встъпване в ядрото, имущество) не могат да бъдат приети с по-малък състав.
15.3. Информационна размяна:
- решенията на координационните органи се довеждат до знанието на всички общини;
- общините предоставят отчетност в Съвета на Представителите;
- информацията за дейността на всички нива е публична.
Статия 15.4. Процедурата на делегиране на представител
15.4.1. Представителят в Съвета на Представителите се назначава от общината или Съвета на долно ниво по пътя на публичното обсъждане и гласуване с мнозинство в две трети от гласовете.
15.4.2. Срокът на правомощията на представителя е ограничен с три години в съответствие с Регламента (ст. 92 и 106). Представителят може да бъде отзиван във всяко време по решение на общината или Съвета, делегирал него, с мнозинство в две трети от гласовете. Срокът на правомощията на временния представител изтича в момента на избора на постоянния представител.
15.4.3. Представителят е задължен:
- точно да предава волята на своята община или Съвет;
- редовно да информира общината или Съвета за дейността на Съвета на Представителите;
- да не приема решения, противоречащи на волята на общината или Съвета;
- да участва във всички заседания на Съвета на Представителите или навреме да уведомява за невъзможността на участие.
В извънредни ситуации представителят има право да приема временни решения с последващо утвърждаване от общината или Съвета.
15.4.4. В случай на невъзможност на изпълнение на задълженията от представителя (болест, преселване, отказ и др.) общината или Съветът са задължени да назначат нов представител или да назначат временен представител до избора на постоянен през един месец.
15.4.5. Замяната на представителя се осъществява в същия ред, както неговото назначаване.
Глава VII. Разрешаването на конфликти и спорове
Статия 16. Вътрешните конфликти на общината
16.1. Конфликтите вътре в общината се разрешават от общината самостоятелно в съответствие с процедурата от Завета (ст. 8):
- личен разговор между страните на конфликта;
- търсене на компромис и взаиморазбиране;
- при нужда привличане на посредник от числото на уважаваните членове на общината;
- публична дискусия и гласуване.
16.2. Ако общината не може да разреши конфликта самостоятелно, тя може да се обърне за помощ към Съвета на Представителите на първото ниво.
Статия 17. Конфликтите между общините
17.1. Конфликтите между общините, влизащи в един Съвет на Представителите, се разрешават през този Съвет.
17.2. Ако Съветът на Представителите не може да разреши конфликта, той се предава в Съвета на Представителите на следващото ниво за медиация.
17.3. Решението на Съвета на Представителите може да бъде обжалвано на следващото заседание на Съвета.
Статия 18. Конфликтите между нивата на управление
18.1. Конфликтите между нивата на управление се разрешават през публичната дискусия и търсенето на компромис.
18.2. В случай на невъзможност на постигане на съглашение въпросът се изнася на гласуване на Съвета на Представителите на следващото ниво. Решението се приема с мнозинство в две трети от гласовете.
Статия 19. Разрешаването на вътрешните конфликти на Съвета на Представителите
19.1. Вътрешните конфликти на Съвета на Представителите (между представители, по въпроси на компетенцията, при приемане на решения) се разрешават първо през публичната дискусия и търсенето на компромис.
19.2. Ако конфликтът не може да бъде разрешен вътре в Съвета, той се предава за медиация в Съвета на Представителите на следващото ниво.
19.3. Медиационната процедура включва:
- заслушване на позициите на всички страни на конфликта;
- анализ на ситуацията от медиаторите;
- предложение на варианти за разрешаване на конфликта;
- обсъждане и съгласуване на решението.
19.4. Решението на медиаторите се приема с мнозинство в две трети от гласовете и е задължително за изпълнение от страните на конфликта.
19.5. В случай на отказ на една или няколко страни да изпълнят решението на медиаторите въпросът се предава в Съвета на Представителите на следващото ниво, а при невъзможност на разрешаване — в Висшия съвет на представителите за окончателното разрешаване.
19.6. Решението на Висшия съвет на представителите по вътрешен конфликт се приема с мнозинство в две трети от гласовете и е окончателно.
19.7. Страната, систематично нарушаваща решенията за разрешаване на конфликтите, може да бъде отзивана от състава на Съвета на Представителите с решение на нейната община или Съвет, делегирал нея.
Статия 20. Изменението на структурата
20.1. Изменения в организационната структура, реорганизацията и разделянето на Съветите внасят с решение на Висшия съвет на представителите с мнозинство в две трети от гласовете — в съответствие с Канона (ст. 6) и Регламента (ст. 72). Прагът две трети — единен за всички решения на Църквата.
20.2. Измененията не трябва да противоречат на Канона, Завета и Устава на Църквата.
Статия 21. Съблюдаването на бариерата на Данбар
21.1. Никакко постоянна обединяване на членове на Църквата (община или Съвет на Представителите) не може да превиши бариерата на Данбар (около 150 души).
21.2. При превишаване на бариерата на Данбар общината или Съветът са задължени да се разделят. Разделянето се осъществява с гласуване на мнозинството в две трети от гласовете в съответствие с Канона (ст. 6) и Регламента (ст. 72).
21.3. Допускат се само временни обединявания (приезд на гости, колективни шествия, съвместни тържества), които могат да превишат бариерата на Данбар.
21.4. Временните обединявания не създават нови постоянни структури и не освобождават от задължението на разделяне.
Статия 22. Влизане в сила
22.1. Настоящето Положение влиза в сила от момента на неговото утвърждаване от Висшия съвет на представителите.
22.2. Всички предходни документи, противоречащи на настоящето Положение, губят сила.
Глава VIII. Заключителни положения
Настоящето Положение определя организационната структура на Църква Единение и влиза в сила от момента на неговото утвърждаване от Висшия съвет на представителите.
Виж Канон, Глава 8. За Обществото; Устав на Църква Единение, Глава II. Структура на управлението; Регламент на Съвета на Представителите.