Устав на Църква Единение

Общи положения

Наименование и статус

Църква Единение (нататък Църквата) е доброволно обединение на разумни същества, стремящи се към Единото чрез съзидание, познание и хармония.

Църквата е основана на принципите на учението Интергризъм, изложени в Канона, Завета и заповедите, и действа в съответствие с тях.

Църквата не е държавно или политическо образувание. Тя представлява мрежа от автономни общини, обединени с общ духовен път.

Юридическият статус на Църквата се определя от законодателството на страната, на чиято територия действа конкретната община, при условие съблюдаване на принципите на Църква Единение.

Цели и задачи

Основната цел на Църквата е увеличението на пълнотата, от която Единото ще се създаде, — чрез съзидание, познание и хармония.

Задачите на Църквата са:

• съхранение и разпространение на знанието за Единото;
• създаване на условия за духовния растеж на членовете на Църквата;
• подкрепа на общините в тяхното автономно развитие;
• отдвижване на празнотата — разединението и разрушението;
• взаимопомощ и сътрудничество между общините;
• възпитание и обучение в духа на Църква Единение.

Църквата не преследва политически, комерчески или други цели, противоречащи на нейната духовна мисия.

Принципи на дейността

Дейността на Църквата се основава на следните принципи:

• Свобода и отговорност като неразделими ценности (виж Канон, Глава 5);
• Уважение на достойнството и свободата на всяко разумно същество;
• Честност и яснота във всички отношения;
• Взаимопомощ и подкрепа на нуждаещите се;
• Публичност и колективност в приемането на решения;
• Автономия на общините при единство на духовния път;
• Съблюдаване на бариерата на Данбар за съхранението на хармонията на общините (виж Канон, Глава 8).

Църквата признава, че Единото не наказва и не награждава, а действа през Отзвука на Единото и последствията на нашите дела (виж Канон, Глава 2).

Структурата на управлението

Общинната структура

Основната структурна единица на Църквата е общината.

Общината се състои от ядрото и недееспособните; децата — недееспособни (виж Канон, Глава 8, раздел 2).

Ядрото на общината — дееспособни, приели Завета и приети от ядрото (две трети).

Децата и недееспособните са под попечителство на общината, но не влизат в ядрото.

Когато ядрото на общината превиши бариерата на Данбар (около 150 души за хората), общината е задължена да се раздели (виж Канон, Глава 8, раздел 6).

Йерархичната система на Съветите

Съветите образуват йерархична система, основана на принципа на делегиране на представители.

Всеки Съвет няма административна власт над общините или по-долните Съвети. Неговата функция — координация и сътрудничество.

При превишаване на бариерата на Данбар (около 150 членове на Съвета) Съветът е задължен да се раздели на два или повече Съвета.

Всеки разделен Съвет отделя един представител в Съвет на по-високо ниво.

Йерархията на Съветите може да има всякакво количество нива в зависимост от мащаба на Църквата.

Общините се обединяват в Съвети за координация и сътрудничество.

Понятието метаобщина

Метаобщината — не е отделна организационна единица и не е ниво на управление.

Метаобщината — описателен термин, обозначаващ съвкупността от всички общини, влизащи в дадения Съвет.

Терминът метаобщина се ползва само за описание и не създава нови структури или органи на управление. Единственият орган на координацията на общините — Съветът на Представителите.

Върховият орган на управлението Висшият съвет на представителите

Върховият координационен орган на Църквата е Висшият съвет на представителите.

Висшият съвет на представителите се състои от представители, делегирани от Съветите на долно ниво.

Висшият съвет на представителите няма административна власт над общините и Съветите на долно ниво. Неговата функция — обща координация и съхранението на единството на духовния път.

Правомощията и редът на работа на Съвета се определят с Регламента на Съвета.

Висшият съвет на представителите също е задължен да съблюдава бариерата на Данбар и да се раздели при неговото превишаване.

Главата на Църквата

Избиране. След изхода на Основателя Висшият съвет на представителите избира Главата от своя състав по процедурата «Преходът на Главата на Църквата» (регламент на Съвета).

Правото на вето. Главата на църквата има право да утвърждава или да отхвърля решенията на горния съвет в случаи на тяхното противоречие на Канона или Устава. Отхвърляйки решението, Главата е задължен да обясни на кое положение на Канона или Устава то противоречи; без обяснение вето е недействително. Съветът може да превъзмогне вето само единогласно, при пълен състав: ветото — страж на Канона, и решение, което чупи стража на Канона, не може да бъде взето от разколебан Съвет. Това е първото от двете изключения от единния праг на две трети.

Сменяемостта. Всички глави, освен Основателя, са сменяеми: глава на църквата може да бъде сменен, ако две трети от всички членове на горния съвет гласуват за това. Правомощията на главата изтичат също със смъртта или доброволното слагане.

Сертификацията на служителите. Подготовката на служителите — платен курс с групови обсъждания и изпит; екстерн няма. Сертификатът — квалификация, не сан: служител признава само общината. Стъпките на сертификацията — по должностните задължения на служенията. Сертификацията — условие за изтъкване представител (кадровата политика, ст. 10; финансовият устав, ст. 4.5).

Фондът на разпределението. Общините отчисляват 10% от дохода на казната за година към нивото на Главата на Църквата. Събраното — средства за разпределение, не за лични харченя: Главата разпределя фонда на следващото ниво на йерархията — на представителите, възлагайки на всеки целеви задачи; финансирането следва задачата. Неизпълненото се връща на горното ниво (финансовият устав, ст. 4а).

Несменяемостта на Основателя. Основателят на църквата е несменяем глава на църквата до своя изход или смърт. Несменяемостта — лично свойство на Основателя: тя не преминава към преемниците. При продължителна неспособност на Основателя да изпълнява правомощията Съветът фиксира неспособността единогласно, при пълен състав, — до потвърждаването на връщането към служенето самим Основателя; това е второто от двете изключения от единния праг на две трети.

Главата на църквата не е непогрешим. Думата по доктрина е финална през живота само у Основателя — не защото той не може да греши, а защото конструкцията на учението той е събрал и отговаря за нея; по мнение на Съвета той по-дълбоко от всички разбира учението. Преемникът финално слово по доктрина няма: доктриналните спорове решава Съветът.

Членството в Църквата

Категориите участвующи

Общината се състои от ядрото и недееспособните. Участвующите в живота на Църквата се делят на следните категории:

• Членове на ядрото — дееспособни, приети с гласуване на ядрото (две трети); притежават глас в общото;
• Гости, приели Завета (заветни) — дееспособни, приели Завета без встъпване в ядрото; без глас в общото;
• Недееспособни — деца и онези, които не могат да държат своята граница сам; са под попечителство на общината;
• Наемни работници — лица извън членството, с които е сключен трудов договор.

Служенията (Говорещият, Водещият, Домакинът на трапезата, Мисионерът, Наставникът, Пишещият, Събиращият дарове, Летописецът) — не са категория членство, а доброволни функции на члена на ядрото по съгласуване с общината.

Редът на приемане в членове на Църквата

Встъпването в ядрото на общината става публично пред събрание на общината (виж Канон, Глава 8; чиновете — «Обреди и тайнства», гл. 1–2).

За встъпване в ядрото е нужно:

• приет Завет (лична стъпка по съвест; без гласуване);
• покана на един от членовете на ядрото;
• публична декларация;
• публично допитване за разбиране на текстовете;
• гласуване на ядрото с мнозинство в две трети от гласовете — предаване на правомощия от онези, които ги притежават.

Децата, проявили зрелост, следват същата процедура независимо от възрастта. Зрелостта на детето признава общината — както в детската инициация «Първият изход»: не с възраст, а с проявена способност да разбира текстовете, да отговаря за постъпките и да държи своята граница; попечителят потвърждава, че детето е способно осъзнато да каже «да».

Права и задължения на членовете

Всеки член на ядрото има право:

• да участва в живота на общината и да приема решения;
• да предлага идеи и проекти;
• да получава информация за дейността на общината;
• на уважение на достойнството и свободата;
• на защита от несправедливи обвинения;
• на апелация на решенията.

Всеки член на ядрото е задължен:

• да уважава свободата и достойнството на другите;
• да бъде честен в думите и постъпките;
• да участва в живота на общината;
• да помага на нуждаещите се;
• да съблюдава решенията на общината;
• да носи отговорност за своите действия.

Подробните права и задължения се определят с Положението за членовете на Църквата.

Изключването от Църквата

Изключването от общината — мярка крайна, прилагана само тогава, когато другите способи не са помогнали.

Изключването е възможно само за едно: съществото създава рани и се отказва от дълга на изцеляване. Систематичното нарушение на заповедите, разрушителните действия, вредът на другите — всичко това попада под един критерий. Неприязността — не е основание за изключване: тя не е престъпление, а повод за медиация и проверка по рани.

Решението за изключване се приема с публична дискусия и гласуване с мнозинство в две трети от гласовете.

Членът, когото искат да изключат, има право да се защитава и да предлага поправки. Вратата не е закована — тя се отваря с изцеляването: изключването снема членството, но оставя Завета и връщането — по процедурата на възстановяване.

Имуществените отношения

Видовете имущество

Имуществото на Църквата може да бъде:

• общо имущество на всички общини;
• имущество на отделна община;
• лично имущество на членовете на Църквата.

Общото имущество се ползва за цели, одобрени от Съвета.

Имуществото на общината се ползва за нейните нужди по решение на ядрото.

Придобиване и отчуждаване на имущество

Придобиването и отчуждаването на имущество на общината се осъществява с решение на ядрото с мнозинство в две трети от гласовете.

Придобиването и отчуждаването на общо имущество се осъществява с решение на Съвета.

Имуществото трябва да се ползва по назначение и не може да бъде отчуждено в лична полза.

Отчетът и отговорността

Всяка община води отчет на своето имущество.

Отговорността на съхранителите на имуществото се определя с Положението за църковното имущество.

Целевото ползване на имуществото е задължително и се контролира от общината.

Документооборотът

Видовете документи

Църковните документи се делят на:

• учредителни (настоящият Устав, Регламенти, Положения);
• протоколни (протоколи на заседания, решения);
• отчетни (реестри, дневници);
• разпоредителни (разпореждания, актове).

Всички документи трябва да съответстват на принципите на Църква Единение.

Редът на създаване и утвърждаване

Учредителните документи се утвърждават от Съвета.

Протоколите и решенията на общината се утвърждават от ядрото на общината.

Разпоредителните документи се утвърждават от отговорните лица в пределите на техните правомощия.

Съхранението и достъпът

Всички документи се съхраниват в установения ред.

Членовете на Църквата имат право на достъп до документите, касаещи техните права и задължения.

Подробният ред на документооборота се определя с Положението за документооборота.

Реорганизацията и ликвидацията

Реорганизацията

Реорганизацията на Църквата може да се осъществява във форма:

• сливане на общини;
• разделяне на общини;
• преобразуване на структурата на управление.

Реорганизацията се осъществява с решение на Съвета с мнозинство в две трети от гласовете.

При реорганизацията правата и задълженията на членовете на Църквата се съхраняват.

Ликвидацията

Ликвидацията на Църквата като организация е възможна с решение на Съвета с мнозинство в две трети от гласовете.

При ликвидацията имуществото се разпределя в съответствие с решението на Съвета.

Ликвидацията не означава прекратяване на духовния път на членовете на Църквата.

При ликвидацията на отделна община нейното имущество се разпределя с решение на ядрото.

Заключителни положения

Тълкуването на Устава

Тълкуването на настоящия Устав се осъществява в съответствие с Канона и Завета.

В случай на противоречие между Устава и Канона приоритет има Канонът.

Внасяне на изменения

Изменения в настоящия Устав внасят с решение на Съвета с мнозинство в две трети от гласовете.

Предложението за изменение трябва да бъде разгледано на публично заседание на Съвета.

Влизане в сила

Настоящият Устав влиза в сила от момента на неговото приемане от Съвета.

Всички по-рано приети документи, противоречащи на настоящия Устав, губят сила.

Съблюдаването на бариерата на Данбар

Задължителността на съблюдаване на бариерата на Данбар

Никакко постоянна обединяване на членове на Църквата (община или Съвет) не може да превиши бариерата на Данбар (около 150 души).

При превишаване на бариерата на Данбар общината или Съветът са задължени да се разделят; задължението настъпва с факта на превишаване и не се подлага на гласуване. Начинът на разделяне приема ядрото или Съветът с мнозинство в две трети от гласовете.

Членовете сами избират в коя община да отидат. Никой не принуждава.

След разделянето се появяват нови общини или Съвети. Те са независими един от друг, но са свързани с обща история и общо уважение.

Допускат се само временни обединявания (приезд на гости, колективни шествия, съвместни тържества), които могат да превишат бариерата на Данбар.

Временните обединявания не създават нови постоянни структури и не освобождават от задължението на разделяне.

Настоящата статия съответства на Канона (Глава 8) и Регламента на Съвета.

Уставът е утвърден от основателя на Църква Единение в съответствие с принципите на Църква Единение и текстовете на канона и Завета. С раждането на Съвета на Представителите редът на утвърждаване на уставните документи преминава към Съвета.