Интергризъм
ru en es bg fr de it

Регламент на Съвета на Църква Единение

Общи положения

Статусът на Съвета

Съветът е координационен орган на Църква Единение.

Всеки Съвет няма административна власт над общините или по-долните Съвети. Неговата функция — координация, сътрудничество и представителство.

Съветът действа в съответствие с Устава на Църква Единение, Канона, Завета и настоящия Регламент.

Дейността на Съвета се основава на принципите:

Висшият съвет на представителите е върховният координационен орган на Църква Единение.

Главата на Църквата

Главата на Църквата — служител на единството и съхранител на съответствието на решенията с Канона и Устава.

Избиране. След изхода на Основателя Съветът през шестдесет дни избира Главата от своя състав — по процедурата «Преходът на Главата на Църквата» (виж по-долу).

Правото на вето. Главата има право да утвърждава или да отхвърля решенията на горния съвет в случаи на тяхното противоречие на Канона или Устава. Отхвърляйки решението, Главата е задължен да обясни на кое точно положение на Канона или Устава то противоречи; без обяснение вето е недействително. Съветът може да превъзмогне вето само единогласно, при пълен състав: ветото — страж на Канона, и решение, което чупи стража на Канона, не може да бъде взето от разколебан Съвет. Това е първото от двете изключения от единния праг на две трети.

Сменяемостта. Всички глави, освен Основателя, са сменяеми: Главата може да бъде сменен, ако две трети от всички членове на горния съвет гласуват за това.

Фондът на разпределението на Главата на Църквата

Общините отчисляват 10% от дохода на казната за година към нивото на Главата на Църквата (брои се от дохода, не от печалбата: печалбата може да се скрие, доходът се вижда в отчета). Събраното — средства за разпределение, не за лични харченя: Главата разпределя фонда на представителите на следващото ниво на йерархията, възлагайки на всеки целеви задачи; финансирането следва задачата. Неизпълненото се връща на горното ниво. Пълните правила — финансовият устав, ст. 4а.

Целите на Съвета

Основните цели на Съвета са:

Съветът не се вмешава във вътрешните дела на общините, ако това не засяга общите интереси на Църквата.

Йерархичната система на Съветите

Принципите на йерархията на Съветите

Съветите образуват йерархична система, основана на принципа на делегиране на представители.

Всеки Съвет е съвкупността от всички общини или по-долни Съвети, влизащи в дадения Съвет.

При превишаване на бариерата на Данбар (около 150 членове на Съвета) Съветът е задължен да се раздели на два или повече Съвета.

Всеки разделен Съвет отделя един представител в Съвет на по-високо ниво.

Представителят на Съвета на по-високо ниво се избира от числото на членовете на дадения Съвет с мнозинство в две трети от гласовете.

Йерархията на Съветите може да има всякакво количество нива в зависимост от мащаба на Църквата.

Механизмът на разделяне на Съвета

Разделянето на Съвета става, когато общото количество на неговите членове (представители на общини или представители на по-долни Съвети) превишава бариерата на Данбар — около 150 души.

Инициативата за разделяне може да изхожда от всеки член на Съвета или от мнозинството на неговите членове.

На гласуване не се подлага въпросът «да се разделяме ли ние», а начинът на разделяне: той се приема с публична дискусия и гласуване с мнозинство в две трети от гласовете.

При разделянето се определя териториалният или друг принцип на формиране на новите Съвети.

След разделянето всеки нов Съвет се регистрира в реестъра на Съветите.

Всеки нов Съвет отделя един представител в Съвет на по-високо ниво.

Делегирането на представител в Съвета на по-високо ниво

Представителят на Съвета на по-високо ниво се избира от числото на членовете на дадения Съвет с мнозинство в две трети от гласовете.

Представителят е задължен:

Съветът може да отзове своя представител във всяко време с решение на мнозинството в две трети от гласовете.

Срокът на правомощията на представителя се определя от Съвета, но не може да превишава три години. Пределът на мандата — защита от превръщането на представителството в статус: представителят — роля на предаване на волята, не должност; по изтичането на срока Съветът изтъква нов или преизбира същия.

Съставът на Съвета

Представителите на общините

Всяка община отделя един представител в Съвета на първото ниво.

Представителят трябва да е член на ядрото на общината, да има нейното доверие и сертификация по своето служене (курс с групови обсъждания и изпит; без сертификация представителят не се изтъква — общината изтъква квалифицирани). Преходният период — до появата на кадрите на курса (кадровата политика, ст. 10.5).

Представителят се избира от ядрото на общината с мнозинство в две трети от гласовете.

Срокът на правомощията на представителя се определя от общината, но не може да превишава три години.

Общината може да отзове своя представител във всяко време с решение на мнозинството в две трети от гласовете.

Представителите на Съветите

Всеки Съвет на ниво выше първото се състои от представители, делегирани от Съветите на долно ниво.

Всяка община или Съвет на долно ниво отделя един представител в Съвета на непосредственото по-висше ниво.

Представителят на Съвета се избира от числото на членовете на Съвета с мнозинство в две трети от гласовете.

Представителят на Съвета има същите права и задължения, както представителят на общината, спрямо Съвета, когото той представлява.

Правомощията на представителя

Представителят има право:

Представителят е задължен:

Представителят няма право:

Замяната на представителя

В случай на невъзможност на представителя да изпълнява своите задължения общината назначава временен представител.

Временният представител има същите правомощия, както основния, със срок до един месец.

Ако представителят систематично нарушава своите задължения, общината може да го отзове и да назначи нов.

Заседанията на Съвета

Редовността на заседанията

Съветът на всяко равнище провежда редовни заседания не по-рядко от веднъж на половин година.

Извънредни заседания могат да се съзикат:

За времето и мястото на заседанието всички представители се уведомяват не по-малко от седем дни предварително.

В извънредни случаи уведомлението може да бъде съкратено до един ден.

Редът на провеждане на заседанията

Заседанието открива секретарят на заседанието — него води Пишещият на Съвета (или назначен на заседанието член); секретарят на заседанието — служебна роля на конкретното заседание, не должност.

Секретарят води заседанието, осигурява съблюдаването на Регламента и реда на дискусията.

Заседанието започва с утвърждаването на дневния ред.

Дневният ред се формира на основата на предложенията на представителите и се утвърждава с мнозинство на гласовете.

Всеки разглеждан въпрос се обсъжда публично.

Дискусията трябва да е честна и уважителна. Лъжата, обидите, недобросъвестното влияние са недопустими.

Кворумът

Заседанието на Съвета се счита за правомощно, ако на него присъстват не по-малко от две трети на представителите.

Ако кворумът не е достигнат, заседанието се пренася на друга дата.

При пренасянето на заседанието всички представители се уведомяват не по-малко от три дни предварително.

Приемането на решения

Процедурата на приемане на решения

Решенията на Съвета се приемат в следния ред:

Предложението може да внесе всеки представител.

Дискусията включва въпроси, изказване на мнения, търсене на компромиси.

Уточняването на предложението съобразява мненията на участниците в дискусията.

Гласуването

Гласуването се провежда открито, ако друго не е решено от Съвета.

Всеки представител има един глас.

Решенията на Съвета се приемат с мнозинство в две трети от гласовете на присъстващите представители.

По особено важните въпроси (изменение на Устава, реорганизация, ликвидация) се изисква мнозинство в две трети от гласовете.

При равенство на гласовете въпросът се връща на повторно разглеждане.

Задължителността на решенията

Решенията на Съвета са задължителни за всички общини и техни представители.

Общината, несъгласна с решението, може да го обжалва на следващото заседание на Съвета.

До прегледа решението трябва да се изпълнява.

Решенията на Съвета не трябва да противоречат на Канона, Завета и Устава на Църквата.

Компетенциите на Съвета

Въпросите на воденето на Съвета

Съветът разглежда въпросите, касаещи всички общини:

Съветът не разглежда въпросите, отнасящи се до вътрешния живот на общините, ако те не засягат общите интереси.

Ограниченията на правомощията

Съветът няма право:

Всяко решение на Съвета, нарушаващо тези ограничения, се счита за недействително.

Отговорността и дисциплината

Отговорността на представителите

Представителят носи отговорност пред своята община за своите действия в Съвета.

Представителят е задължен да информира общината за своята дейност в Съвета.

Представителят, систематично нарушаващ Регламента или действащ срещу интересите на Църквата или общината, неговата изпратила, трябва да бъде отзован от общината.

Дисциплинарните мерки

Към представителите, нарушаващи Регламента, могат да се прилагат следните мерки:

Мерките се прилагат с решение на Съвета с мнозинство в две трети от гласовете.

Представителят има право да се защитава и да обяснява своите действия.

Документирането на решенията

Протоколите на заседанията

Всяко заседание на Съвета се оформя с протокол.

Протоколът трябва да съдържа:

Протоколът се съставя през седем дни след заседанието.

Протоколите се съхраниват в архива на Съвета и са достъпни за всички общини.

Решенията на Съвета

Всяко решение на Съвета се оформя с отделен документ.

Решението трябва да съдържа:

Решенията се подписват от секретаря на заседанието и се разсилат на всички общини.

Преходът на Главата на Църквата

Смъртта или неспособността на Главата

Несменяем е само първоначалният Глава — Основателят: смещението с две трети към него неприложимо; неговите правомощия изтичат само със неговата смърт или доброволното слагане на правомощия. Преемникът, избран след него, не се ползва с несменяемост: той може да бъде сменен с две трети на Съвета (виж по-горе) и неговите правомощия изтичат със смъртта, доброволното слагане или смещението. Преходът на властта става в следните случаи: смърт на Главата, неговото доброволно слагане на правомощия или неговата призната неспособност (тежка болест, потвърдена от Съвета; признанието — по заявление на самия Глава или с единодушно решение на Съвета при пълен състав; това е второто от двете изключения от единния праг на две трети).

Главата на Църквата не е непогрешим. Думата по доктрина — финална инстанция само през живота на Основателя: не по причината, че той не може да греши, а по тази, че конструкцията на учението той е събрал и отговаря за нея; по мнение на Съвета той по-дълбоко от всички разбира учението. Преемникът финално доктринално слово няма: доктриналните спорове решава Съветът.

Четирите десет дни

С първия ден след проводите на Главата (или след признаването на неспособността):

  1. Замразяване на направлението. Канонът не се изменя и не се допълва в нито една част. Съветът решава само текущите въпроси на живота на общините.
  2. Обичайният ритъм. Събранията, трапезите, вечерите вървят както са вървели: учението не зависи от това кой държи направлението.
  3. Известяване на мрежата. Всички общини се известяват в първата седмица; всяка има право да изпрати своя представител в Съвета.

Избирането на преемника

Съветът на Представителите е задължен да се събере през шестдесет дни и да избере преемник. Шестдесетте дни — не е мистика, а срок: достатъчен, за да дойдат всички общини на мрежата, и достатъчно кратък, за да не виси въпросът.

Преемникът се избира от Съвета от своя състав. Изисквания към преемника: знание на целия корпус, признание на общините, готовност да съхранява конструкцията от изкривявания. Преемникът не е задължен да е основател по кръв, най-близък съратник или най-забележимото лице: избира се онзи, който разбира конструкцията и е способен да я държи.

Избирането — по общото правило на приемане на решения на Съвета; резултатът се огласява на всички общини незабавно.

Институтът на преемството

Преемникът приема Главенството до стабилизацията на учението (ориентир — трийсет–петдесет години от основаването, определя самият избран Глава). Упразняването на института на Главата е недопустимо: без защитеното ядро учението се разползва в сектантство. След стабилизацията въпросът за по-нататъшното устройство се решава по Устава.

Проводите на Главата

Литургичната рамка — «Обреди и тайнства», гл. 6.7.

Заключителни положения

Внасянето на изменения в Регламента

Изменения в настоящия Регламент внасят с решение на Съвета с мнозинство в две трети от гласовете.

Предложението за изменение трябва да бъде разгледано на публично заседание на Съвета.

Измененията не трябва да противоречат на Устава на Църквата, Канона и Завета.

Тълкуването на Регламента

Тълкуването на настоящия Регламент се осъществява от Съвета.

В случай на противоречие между Регламента и Устава приоритет има Уставът.

Влизане в сила

Настоящият Регламент влиза в сила от момента на неговото приемане от Съвета.

Всички по-рано приети регламенти, противоречащи на настоящия, губят сила.

Съблюдаването на бариерата на Данбар

Задължителността на разделяне

Никакъв Съвет не може да превиши бариерата на Данбар (около 150 души).

При превишаване на бариерата на Данбар Съветът е задълен да приеме решение за разделяне през три месеца.

На гласуване не се подлага въпросът «да се разделяме ли ние», а начинът на разделяне: той се приема с публична дискусия и гласуване с мнозинство в две трети от гласовете.

Разделянето на Съвета не засяга автономията на влизащите в него общини или Съвети.

След разделянето всеки нов Съвет продължава да изпълнява своите функции в пределите на своята компетенция.

Изключенията

Допускат се временни обединявания на членове на Съвета (приезд на гости, колективни шествия, съвместни тържества), които могат да превишат бариерата на Данбар.

Временните обединявания не създават нови постоянни структури и не влияят на задължението на разделяне на Съвета.

Временните обединявания трябва да са ограничени по време и да имат ясно определена цел.

Механизмът на контрола за съблюдаването на бариерата

Съветът е задълен да води отчет на количеството на своите членове и ежемесечно да обновява реестъра.

При достигането на около 140 членове Съветът е задълен да уведоми всички членове за приближаването към бариерата на Данбар (строго не повече от 150).

Регламентът е утвърден от основателя на Църква Единение в съответствие с Устава и принципите на Църква Единение. С раждането на Съвета на Представителите редът на утвърждаване на регламентите преминава към Съвета.