Интергризъм
ru en es bg fr de it

Дисциплинарен кодекс

1. Природата на дисциплината

Дисциплината е не ограничение на свободата, а способ на нейната защита. Това не е външно принуждаване, а вътрешна сила, която позволява на разумното същество да следва избрания път. Дисциплината е мост между намерението и действието, между целта и нейното постигане.

Дисциплината е проявление на отговорността пред себе си, пред общината и пред Единото. Това е отговор на въпроса: А днес какво за утрешния ден направих аз? Ако всеки ден носи принос в бъдещето, животът става напълнен със смисъл и значение.

Дисциплината не гарантира лек живот. Наоборот, тя изисква усилие, самоконтрол и честност пред себе си. Но тя дава насока, увереност и радост от съзиданието. Тя превръща абстрактната вяра в конкретни действия, които увеличават пълнотата, от която Единото ще се създаде.

Кодексът се чете не като обвинение, а като карта: зад всеки ред за нарушение стоят двама — оногова, който е направил и оногова, на когото от направеното боли. Кодексът води тях един към друг — не към наказание, а към разговор, поправка и връщане цял. Ние не срамим. Ние лекуваме: срамът — втора рана върху първата и в този кодекс за него няма място.

2. Различието между дисциплината и принуждаването

Дисциплината и принуждаването външно могат да бъдат сходни, но вътрешно те са противоположни. Дисциплината е вътрешен избор, принуждаването — външен натиск.

Дисциплината е свободен избор да следваш избрания път. Това е когато разумното същество само решава как да живее и следва това решение. Дисциплината изисква усилие, но това е усилие, което върви от самото същество. Дисциплината укрепва личността, развива волята, приближава към Единото.

Принуждаването е външен натиск, който кара да действаш срещу волята. Това е когато друг човек или обстоятелство диктува какво да правиш. Принуждаването не развива волята, а я подтиска. Принуждаването създава съпротива и разрушава хармонията.

Истинската дисциплина е винаги свободна. Тя не може да бъде наложена отвън. Нея може само да приемеш и да развиеш в себе си. Общината може да поддържа дисциплината, но не може нея да създаде. Дисциплината се ражда вътре, когато разумното същество разбира ценността на пътя и избира да му следва.

3. Правилата на поведение

Правилата на поведение са външното изражение на вътрешната дисциплина. Те не заменят вътрешния избор, но помагат него да се реализира. Правилата се основават на канона и заповедите и тяхната цел — да създадат условия за хармоничен живот на общината.

Уважение на свободата и достойнството

Всеки член на общината е достоен за уважение, независимо от неговата възраст, статус, способности. Уважението се проявява в това как ти говориш с другия, как го слушаш, как се отнасяш към неговото мнение. Уважението не означава съгласие със всичко, но то означава признание на правото на другия да бъде друг.

Свободата на единия завършва там, където започва свободата на другия. Затова уважението на свободата на другите е основата на хармоничните отношения. Никой няма право да принуждава, да влияе недобросъвестно, да натиска. Никой няма право да нарушава личните граници без разрешение.

Честността в общуването

Лъжата разрушава доверието а доверието — основата на общината. Затова общуването трябва да е честно. Честността не е грубост: може да говориш истината меко и с уважение. Но да говориш истината трябва винаги. Истината в този кръг се поднася като лекарство, а не като удар: говорят с тебе, а не за тебе.

Утаиването на важна информация е форма на лъжа. Изкривяването на фактите е форма на лъжа. Полуистината е форма на лъжа. Всички тези форми разрушават доверието и трябва да се избягват.

Участието в живота на общината

Участието в живота на общината — доброволен ритъм, който Заветният държи сам: общината повиква, не принуждава (виж литургичния устав, гл. 6). Дисциплинарно нарушение отсъствието не е: към отсъстващият вървят хора, а не санкции.

Участието включва:

— Участие в приемането на решения — Принос в общинните дела по сила — Помощ на онези, които се нуждаят

Нарушението е не «неидване», а друго: да вземаш от общото, без да се влагаш по нежелание (волен райдер; виж Финансовия устав, ст. 5.3) и да създаваш рани, отказвайки се от дълга на изцеляване.

Отговорността за думи и действия

Всяка дума и всяко действие имат последствия. Оногова, който е приел Завета, трябва да осъзнава неговите думи и действия влияят на другите, на общината, на бъдещето.

Отговорността включва:

— Поправка на последствията на своите действия — Възмездение на нанесения вред

Помощта на онези, които се нуждаят

Взаимопомощта е основата на общината. Оногова, който не помага на другите, не може да бъде член на общината в пълния смисъл. Взаимопомощта не е благотворителност — това е взаимно задължение, което възниква от приемането на Завета.

Помощта може да бъде:

— Практическа — помощ в делата — Емоционална — подкрепа в трудни моменти — Интелектуална — делене на знанията — Духовна — помощ в връщането към пътя

4. Системата на предупреждения

Предупрежденията са способ да помогнеш на члена на общината да види раната и да вземе дълга на изцеляване — до онзи момент, когато незарасналото стане изключващо. Предупреждението — не е наказание, а напомняне: отговаря оногова, който е създал раната и се отказва от дълга.

Личното предупреждение

Личното предупреждение се дава при първото забелязано нарушение на правилата на поведение: нарушение на уважението към другия, нечестност в общуването или друго нарушение на правилата

Отсъствието на събранията не е предупреждение: участието — доброволен ритъм (виж «Участието в живота на общината»). Предупреждението — не е стъпка на изключването, а белег на внимание: то помага на човека да види раната и да вземе дълга на изцеляване.

Личното предупреждение трябва да бъде:

— Честно — обясняват се фактите на нарушението — Уважително — да не съдържа обиди — Конструктивно — да сочи пътят към поправката

Личното предупреждение се прави лично, в разговор с нарушителя. Това дава възможност да обсъдиш ситуацията, да обясниш позицията, да намериш решението.

Смисълът на предупреждението е един: да кажеш на човека «ти си ни скъп». За нарушението говорят защото човека искат да видят цял, а не защото него трябва да накажат.

Публичното предупреждение

Публичното предупреждение се дава, ако нарушението се повтаря или личното предупреждение не е било взето под внимание. Публичното предупреждение е по-сериозно и сочи нуждата на изменение. Публичното — не е срам: тайният срам се лекува по-лошо от отворената рана. Кръгът говори открито, защото в кръга помагат а зад гърба — съдят.

Публичното предупреждение трябва да бъде:

— Публично — обявено на събрание на общината — Ясно — посочени са конкретни действия, които се очакват — Спешно — посочени са срокове за поправката

Публичното предупреждение означава, че ако раните продължат и дългът не ще бъде взет, въпросът ще стане по единственото основание за изключване: създава рани и се отказва от дълга на изцеляване.

Формалното предупреждение

Формалното предупреждение е последното преди началото на процедурата на изключване. То се дава, ако нарушенията продължават въпреки предходните предупреждения. Това е последната дума пред вратата — и тя също е казана с грижа: ако веднъж вратата се затвори от тази страна, от другата тя ще остане отворена. Вратата не е закована — тя се отваря с изцеляването.

Формалното предупреждение трябва да бъде:

— Публично — обявено на събрание на общината — Окончателно — да сочи, че при продължаване на раните въпросът ще стане по единственото основание за изключване: създава рани и се отказва от дълга на изцеляване — Документирано — записано и съхранивано

След формалното предупреждение въпросът се поставя не «минал ли е човекът бройката нарушения», а един: създава ли той рани и се отказва ли от дълга на изцеляване. Ако да — започва процедурата на изключване (по основание, а не по число предупреждения); ако не — търсенето на способ за поправка продължава.

5. Процедурата на разглеждане на нарушенията

Разглеждането на нарушенията е процес, който осигурява справедливостта и честността при определянето на последствията. Процедурата се състои от няколко стъпки.

Стъпка първа: Събиране на информация

Когато става известно за възможно нарушение, се събира информация за него: слушане на нарушителя, разкази на очевидци, изучаване на фактите и обстоятелствата, събиране на доказателства, ако ги има

Събирането на информация води Пишещият по постъпилата жалба; сборът трябва да е честен и обективен, без предубеждения.

Стъпка втора: Определяне на типа нарушение

На основата на събраната информация се определя типът нарушение:

— Преднамерено нарушение — осъзнато противодействие на канона и заповедите

Това различие е важно, защото всеки тип изисква свой подход.

Мястото на съпричастността в общо нарушение

Когато раната е създадена от няколко души, общината отговаря в мярката на съпричастността на всеки — същата мяра, в която канонът говори за направеното заедно (Канон, глава 8). Мерата е приносът към раната, а приносите са три:

Мярката се назова на глас при разглеждането — на всяка страна поотделно, без срам: ние не срамуваме — ние лекуваме, и това касае всеки в кръга на съпричастността.

Стъпка трета: Разговор с нарушителя

Пишещият и назначените от общината проверяващи се срещат с нарушителя и честно говорят за това, което е известно. Те му дават възможност да обясни своята позиция, да изведе своите аргументи, да представи своята версия на събитията.

Разговорът трябва да е уважителен и честен. Целта не е да обвиниш, а да разбереш.

Стъпка четвърта: Публично обявяване

Ако нарушението е потвърдено, то се обявява на събрание на общината. Обясняват се фактите, обстоятелствата и типът нарушение. Нарушителят има право да се защитава и да обясни своята позиция.

Публичното обявяване осигурява прозрачността и честността на процеса.

Стъпка пета: Определяне на последствията

На основата на типа нарушение и неговата тежест се определят последствията: предупреждение, план на поправка, изключване от общината

Последствията трябва да са съразмерни на нарушението и насочени към възстановяването на хармонията. Съразмерността — това е не «колко да извадиш», а «колко подкрепа да добавиш»: колкото по-тежко е нарушението, толкоз повече хора вървят до нарушителя, докато той се поправя.

Стъпка шеста: Документиране

Всички етапи на разглеждането на нарушението се документират: дата на нарушението, факти, разкази на очевидци, позиция на нарушителя, прието решение, назначени последствия

Документацията помага да се избегнат повторни конфликти и създава прецеденти за бъдещи решения.

6. Мерките на дисциплинарно въздействие

Мерките на дисциплинарно въздействие са последствията на нарушенията, които са насочени към възстановяването на хармонията и помощта на нарушителя в изменението.

Предупреждение

Предупреждението е напомняне за нарушението и възможност за поправка. Предупреждението не е наказание, а конструктивна мярка, която сочи проблема и пътят към нейното решение.

Предупреждението може да бъде:

— Писмено — оформено документално — Публично — обявено на събрание на общината

Планът на поправка

Планът на поправка е процес на възстановяване на онова, което е нарушено с действието. Поправката не е наказание — това е отговорност. Поправката не е страдание ради страдание — това е действие ради поправка.

Планът на поправка включва:

— Поправка на последствията — Възмездение на нанесения вред

Планът на поправка се разработва съвместно с нарушителя и се утвърждава от общината. Той трябва да е реалистичен и изпълним.

Поправката — не е молба за прошение: това е ремонт, който ти успяваш да направиш, докато ремонтируемото е живо. Човекът, завършил плана, не е «отработил вината» — той е закрил раната и общината го вижда цял.

Изключването от общината

Изключването от общината е мярка крайна, към която се прибягват само тогава, когато другите способи не са помогнали. Изключването не е наказание — това е защита на общината от разрушение.

Основанието за изключване — само едно (Канон, глава 8): човекът създава рани и се отказва от дълга на изцеляване. Три наречени по-долу картини — не са три причини, а три проявления на едно основание:

— Антиразумни действия, застрашаващи общината — Отказ от признание и поправка

Процедурата на изключване е описана в Завета и трябва да се съблюдава точно.

Изключването — не е единствената врата от общината, а втора. Първата — изход по думата на самия човек (обреди, 2.6): без причини, без съд, с благодарността на кръга. Разликата е проста: изключването снема членството и оставя Завета — вратата на изключения се отваря с изцеляването; изходът слага и двете по думата на човека — и неговото връщане през нов Завет е празник. Нито една врата не е заключена.

7. Процедурата на апелация

Апелацията е правото на члена на общината да обжалва решение, което го засяга. Това право защитава справедливостта и дава възможност да се поправят грешките. Апелацията — не е бунт и не е неблагодарност: това е право да бъдеш чут втори път. Община, умееща да отменя своите грешки, е по-силна от община, която никога не греши, — такива общини не биват.

Причини за апелация

Апелацията е възможна по три причини:

— Поява на нова информация, която сменя ситуацията — Решение, непотвърдено с проверка: заявеното основание (рани и отказ от дълга на изцеляване) не се потвърди

Процедурата на апелация

Процедурата на апелация се състои от седем стъпки:

Стъпка първа: Формулиране на жалбата. Членът на общината, който иска да обжалва решението, формулира своята жалба ясно и конкретно. В какво е причината на апелацията? Кои факти я потвърждават? Какво той иска да постигне?

Стъпка втора: Подаване на жалбата. Жалбата се подава в общината през Пишещия или на следващото събрание. Жалбата трябва да бъде подадена в разумен срок.

Стъпка трета: Разглеждане на жалбата. Общината разглежда жалбата на събранието. Членът, подал жалбата, има право да се изкаже. Онези, които са приемали решението, имат право да обяснят своята позиция. Разглеждането трябва да е честно и уважително.

Стъпка четвърта: Анализ на фактите. Общината анализира фактите, представени в жалбата. Има ли нарушение на процедурата? Има ли нова информация? Потвърди ли се заявеното основание на решението — проверява ли се то с раните, които има и дълга, от който са отказали? Анализът трябва да е обективен.

Стъпка пета: Гласуване по жалбата. След анализа става гласуване. Всеки член на ядрото има един глас. Жалбата се счита за удовлетворена, ако за нея са гласували не по-малко от две трети на членовете на ядрото.

Стъпка шеста: Решение по жалбата. Ако жалбата е удовлетворена, изходното решение се отменя или изменя. Ако жалбата не е удовлетворена, изходното решение остава в сила.

Стъпка седма: Документиране. Резултатите от апелацията се документират. Това помага да се избегнат повторни конфликти и създава прецеденти за бъдещи решения.

8. Възстановяването на правата

Възстановяването на правата е процес, който позволява на члена на общината да върне своите права след тяхното ограничение или след изключване.

Възстановяване след предупреждение

След предупреждението членът на общината може да възстанови своите права чрез:

— Поправка на последствията — Демонстрация на изменение на поведението

Възстановяването става автоматично, когато нарушителят демонстрира, че е разбрал своята грешка и е сменил поведението. Без брояч и изпитателен срок: доверието се връща по мярка на делата и никой не води таблица колко то трябва да трае.

Възстановяване след плана на поправка

След завършването на плана на поправка членът на общината напълно възстановява своите права. Това става чрез:

— Публично обявяване за завършването — Символичен акт на връщане към пълната хармония

Възстановяване след изключване

Връщането в общината след изключване е възможно, но изисква:

— Процедурата на връщане, описана в Завета — Гласуване на общината

Връщането е празник за цялата община. Това не е просто възстановяване на прежното състояние, а раждане на нов изменен човек, който е преминал през тъмата и се е върнал към светлината.

9. Отговорността без наказания

Отговорността е приемане на последствията на своя избор, а не наказание за простъпка. Това е фундаментално различие, което трябва да е ясно на всеки, който е приел Завета.

Наказанието е външно въздействие, което причинява страдание за простъпка. Наказанието казва: «Ти направи лошо, затова ти трябва да страдаш». Наказанието не учи, а заплашва. Наказанието не възстановява, а разрушава. Наказанието не приближава Единото, а отдалечава от него.

Отговорността е приемане на последствията на своя избор. Отговорността казва: «Аз направих този избор и аз приемам неговите последствия». Отговорността учи, защото тя свързва действието с резултата. Отговорността възстановява, защото тя е насочена към поправката. Отговорността приближава Единото, защото тя укрепва хармонията.

Дисциплинарният кодекс на Църква Единение се основава на отговорността, а не на наказанието. Всички мерки са насочени към възстановяването на хармонията, помощта на нарушителя в изменението и защитата на общината от разрушение.

Кодексът завършва с онова, с което започва: правилото на кодекса държи рамката — кръгът държи човека. Ако процедурата и човекът се сблъскат, процедурата ще поправят: човека заднй числом не възстановиш.

Такъв е дисциплинарният кодекс на Църква Единение. Дисциплината е вътрешна сила, а не външно принуждаване. Правилата на поведение се основават на канона и заповедите. Предупрежденията — личното, публичното, формалното — помагат да се поправиш до прилагането на сериозни мерки. Процедурата на разглеждането на нарушенията осигурява справедливостта. Мерките на дисциплинарното въздействие са насочени към възстановяването на хармонията. Апелацията защитава справедливостта. Възстановяването на правата е възможно чрез изменение. Отговорността, а не наказанието — основата на целия кодекс.