Финансовият устав на Църква Единение

Глава I. Общи положения

Статия 1. Целите и задачите

1.1. Настоящият Устав определя реда на управление на финансовите ресурси на Църква Единение.

1.2. Финансовото управление се строи на принципите:

• честност и прозрачност във всички финансови операции;
• деление с излишъка с нуждаещите се;
• отговорност за ползването на ресурсите;
• целево ползване на средствата;
• дългосрочно планиране и устойчивост;
• съблюдаване на бариерата на Данбар (около 150 души) за ефективното управление.

1.3. Настоящият Устав се основава на Канона (Глава 8. За Обществото) и Завета (Глава 11. За материалните ресурси).

Глава II. Източниците на финансиране

Статия 2. Доброволните дарения

2.1. Основният източник на финансиране на Църквата са доброволните дарения на членовете на ядрото, заветните гости и постоянните участници, определени от общината. Разови доброволни дарове се приемат от всеки гост.

2.2. Даренията могат да бъдат:

• редовни (месечни, тримесечни);
• разови;
• целеви (за конкретни проекти);
• наследствени.

2.3. Даренията се приемат безусловни, с изключение на целевите дарения.

2.4. Разходите на мрежовата фаза преди раждането на общината, понесени от основателя лично, — слово в регистъра на словото на общината от нейното раждане. Изплащат се по общите правила на словото (заповед 10): изпълнява се в срока, отлага се с обяснение или се признава за неспазено — без предимство пред други слова на общината и без особен ред.

Статия 3. Даровете и наследствените дарения

3.1. Църквата приема дарове и наследствени дарения от членове и поддръжници.

3.2. При приемането на наследствени дарения се съобразяват условията на дарителя, ако те не противоречат на принципите на Църквата.

3.3. Всички дарове и наследствени дарения подлежат на отчет и отчетност.

Статия 4. Доходите от дейността на общината

4.1. Църквата може да получава доходи от дейност, съответстваща на нейната мисия и принципи.

4.2. Видове дейност, носещи доход:

• образователни курсове и лекции;
• издателска дейност;
• продажба на духовна литература;
• провеждане на платени мероприятия (концерти, изложби);
• други видове дейност, одобрени от ядрото на общината.

4.3. Комерсиалната дейност не трябва да противоречи на духовните цели на Църквата.

4.4. Предаването на знанието за пари не е забранено. Дългът — да предадеш знанието (заповед 8); формата на предаване (даром или за пари) канонът не решава и платената форма — законен избор. Забранена не е цената и не честният предел (личният ресурс винаги е ограничен), а лъжата за предела и присвояването на чуждото.

4.5. Подготовката на служителите — платен курс с групови обсъждания и изпит (сертификация). Груповата форма е задължителна: без обсъждания в кръга служителят не разбира учението като цяло — екстерн няма. Цената на курса — честна и наречена: себестойност и труд на водещите; препдаване на изпита — по разходите; дефицитът и таймерите («останали места») са забранени. Сертификатът — потвърждение на квалификация, не сан: служител признава само общината. Стъпките на сертификацията — по должностните задължения на служенията (Събирателят на дарове — съкровищницата и финансите на Църквата, Писателят — отчетността и документооборотът, където воденето на документацията нарушава религиозните изисквания, и други по служения); стъпки на статуса за пари няма. Средствата за курса — част от фонда на разпределението (ст. 5а); кандидатът, когото е изтъкнала общината, но на когото курсът е непосилен, се обучава за сметка на фонда.

Статия 4а. Дялът на общината към нивото на Главата на Църквата

4а.1. Общината отчислява 10% от дохода на казната за година към нивото на Главата на Църквата. Дялът е фиксиран и се брой от дохода, а не от печалба: печалбата може да се скрие, доходът се вижда в отчета. Дялът не е предмет на ежегодно решение: правилото е едно за всички общини.

4а.2. Средствата, събрани от Главата на Църквата, — средства за разпределение, не за лични харченя: ни на нивото на Главата, ни на нивата по-долу. Нуждите на Главата, отдал цялото си време на делото, — издръжка, път за служение, лечение — фондът покрива по правило: названа нужда — покрита; Съветът решава само размера на оспорената статия, не дали да има грижа. Средства над названата нужда не преминават в лична собственост; отчетът за покритите нужди е в годишния отчет. Заплата за сан няма: обезпечаването на нуждите е грижа на кръга за своето, не плащане за статут и не милост, от която Главата зависи.

4а.3. Главата на Църквата разпределя фонда на следващото ниво на йерархията — на представителите. На всеки представител се възлагат целеви задачи; финансирането следва задачата: представителят изпълнява възложеното от полученото, не «притежава» потока.

4а.4. Средствата, за които задачата не е изпълнена, се връщат на горното ниво.

4а.5. Община в загуба. Отчислението се брой от дохода; ако разходите на казната за годината надвишат доходите, у общината може да не остане средства за отчислението. Такава община не остава сама с това: неин представител се обръща с молба за помощ — към представителя на следващото ниво или директно към Съвета. Причините са различни — членовете не желаят или не могат да даряват; и в двата случая молбата е законна: общото дело на Църквата не трябва да пада от бедността на един кръг. Помощта идва от фонда за разпределение по решение на нивото, към което е отправена; отказът или помощта не влияят на статуса на общината и нейния представител. За укриването на дохода следи отчетът: доходът е това, което се вижда в документите на общината, и занижаването му е рана и дисциплинарно дело.

Статия 5. Материалната подкрепа на общината

5.1. Всеки член на общината сам определя своя принос в подкрепата на общината — по съвест и по своите възможности — и го внася по собствено решение. Общината не установява нито размера, нито формулата на приноса.

5.2. Внасянето на подкрепата е доброволно. Вноската не е плащане за участие: нищо в живота на общината не се затваря за неплащане.

5.3. Общината може, наблюдавайки члена, да обсъди неговия принос; оногова, който само взема и не се влага, общината има право да осъди.

Глава III. Управлението на разходите

Статия 6. Целевото ползване на средствата

6.1. Средствата на Църквата се ползват изключително за цели, съответстващи на мисията на Църква Единение.

6.2. Основни посоки на разходите:

• поддържане на дейността на общините (наем, комунални услуги, материали);
• помощ на нуждаещите се;
• образователни и просветителски цели;
• съхранение и разпространение на текстовете на канона и Завета;
• заплащане на наемни работници (ако има);
• инвестиции в развитието;
• мисионерска дейност;
• други цели, съответстващи на мисията на Църквата.

6.3. Всички разходи трябва да са обосновани и документирани.

Статия 7. Ограниченията на ползването на средствата

7.1. Забранява се ползването на средствата на Църквата за:

• лично обогатяване на членовете на общината;
• политическа дейност;
• дейност, противоречаща на принципите на Интергризма;
• цели, не одобрени от ядрото на общината.

7.2. Нарушението на ограниченията води отговорност съгласно Дисциплинарния кодекс.

Глава IV. Бюджетирането

Статия 8. Годишният бюджет на общината

8.1. Всяка община съставя годишен бюджет на основата на своите цели и потребности.

8.2. Бюджетът включва:

• прогнозирани доходи;
• планирани разходи;
• резерви;
• инвестиции в развитието.

8.3. Бюджетът се утвърждава от ядрото на общината с мнозинство в две трети от гласовете.

8.4. Бюджетът може да бъде прегледан през годината по решение на общината.

Статия 9. Бюджетирането на нивото на Съветите на Представителите

9.1. Съветите на Представителите съставят бюджет на основата на потребностите на общините и общите проекти.

9.2. Източници на финансиране на Съветите на Представителите са:

• целеви взноси на общините;
• дарения;
• доходи от съвместни проекти.

9.3. Бюджетът на Съвета на Представителите се утвърждава от представителите на общините с мнозинство в две трети от гласовете.

Глава V. Отчетът и отчетността

Статия 10. Редът на отчета

10.1. Отчета на доходите и разходите води Пишещият.

10.2. Отчетът включва:

• датата на операцията;
• сумата;
• източника на дохода или целта на разхода;
• основанието (документ, решение на общината).

10.3. Отчетът се води в електронен и хартиен вид.

10.4. Отчетните документи се съхраниват не по-малко от 5 години.

Статия 11. Финансовата отчетност

11.1. Всяка община предоставя финансова отчетност на ядрото на общината ежемесечно.

11.2. Финансовата отчетност включва:

• отчет за доходите и разходите;
• отчет за движението на паричните средства;
• баланс на активите и задълженията;
• обяснителна записка по съществените операции.

11.3. Отчетността трябва да е разбираема и достъпна за всички членове на ядрото на общината.

Статия 12. Прозрачността и контролът

12.1. Финансовата отчетност на общината е достъпна за запознаване на всички членове на ядрото на общината.

12.2. Всеки член на ядрото на общината има право да зададе въпроси по финансовата отчетност.

12.3. Ядрото на общината назначава ревизионна комисия за проверка на финансовата дейност.

12.4. Ревизионната комисия провежда проверка не по-рядко от веднъж годишно.

Глава VI. Управлението на общинните ресурси

Статия 13. Различието между личните и общинните ресурси

13.1. Личните ресурси на членовете на общината принадлежат им и не могат да бъдат ползвани без тяхното съгласие.

13.2. Общинните ресурси принадлежат на общината и се управляват от ядрото на общината.

13.3. При предаването на лични ресурси в общината трябва ясно да е фиксирано:

• предаваното имущество или средства;
• целта на предаването;
• условията на ползване (ако има).

Статия 14. Имуществото на Църквата

14.1. Имуществото на Църквата включва:

• недвижимо имущество (помещения, земевладения);
• движимо имущество (оборудване, транспорт, инвентар);
• финансови активи (парични средства, влогове, ценни книжа);
• интелектуална собственост.

14.2. Имуществото се отчита в реестъра на имуществото.

14.3. Реестърът на имуществото води Пишещият и го обновява при всякакви изменения.

Статия 15. Придобиване и отчуждаване на имущество

15.1. Придобиването на имущество се осъществява на основата на решение на ядрото на общината.

15.2. Отчуждаването на имущество (продажба, дарение, предаване) изисква одобрение от ядрото на общината с мнозинство в две трети от гласовете.

15.3. При отчуждаване на имущество със стойност по-висока от определен от ядрото на общината праг е нужно допълнително съгласуване със Съвета на Представителите.

Глава VII. Отговорността и санкциите

Статия 16. Отговорността за нарушение на финансовия устав

16.1. Нарушението на положениями на настоящия Устав води отговорност съгласно Дисциплинарния кодекс.

16.2. Финансовите нарушения включват:

• нецелево ползване на средствата;
• криене на доходи или разходи;
• фалшификация на документи;
• присвояване на общинни ресурси;
• нарушение на правилата на отчета и отчетността.

16.3. Тежестта на санкциите зависи от мащаба на нарушението и неговите последствия.

Статия 17. Възстановяването на нарушените права

17.1. В случай на причиняване на щети на общината виновното лице е задължено да възмести щетите.

17.2. Редът на възмещението на щетите се определя от ядрото на общината със съобразяване на обстоятелствата на делото.

Глава VIII. Заключителни положения

Статия 18. Редът на изменението на Устава

18.1. Изменения в настоящия Устав внася ядрото на общината с мнозинство в две трети от гласовете.

18.2. Предложения за изменения могат да внасят всички членове на ядрото на общината.

18.3. Измененията не трябва да противоречат на Канона и Завета.

Статия 19. Влизане в сила

19.1. Настоящият Устав влиза в сила от момента на неговото утвърждаване от ядрото на общината.

19.2. Всички предходни документи, регулиращи финансовите отношения в Църквата, губят сила.

Заключение

Настоящият Финансов устав на Църква Единение се основава на принципите на честността, прозрачността и отговорността. Той осигурява ефективно управление на финансовите ресурси и способства за изпълнението на мисията на Църквата — пътят към Единото чрез съзидание и служене.