Събрания на общината
Общината живее с ритъм. Ритъмът държи човека, когато думите свършват. В Църквата има три събрания: Тихата вечер, Вечера на единението и Неделната трапеза.
1. Тихата вечер
Открито събрание за всички, включително гости. Веднъж седмично.
Предназначение: минута на преосмислянето в средата на обикновената седмица. Нищо не трябва да носиш, нищо не трябва да пишеш, нищо не трябва да казваш, ако не искаш.
Ред:
- Събрание и тишина (10 минути). В началото на събирането кръгът пее песен 1 «Дъбът помни» (виж «Музика и пеене»); после хората влизат мълчаливо, сядат в кръг. В центъра — кръг с точка и запалена свещ.
- Слово за оставеното (10 минути). Водещият накратко говори за един възел на учението: отговорът за направеното, раната, поправката, препроживаването. Без проповед: една мисъл, прости думи, пример.
- Минута на преосмислянето (една минута). Обща тишина. Всеки сам поглежда своята седмица: на кого е причинил болка, какво е оставил недовършено, какво е успял да поправи. Това е лично — не за отчет, не за лист, не за документи. Само тишина и честност със себе си. Минутата е точно минута: краткостта е част от замисъла, честността успява да се случи и не се превръща в спектакъл.
- Кръг на думата (по желание). Който иска — казва едно изречение за това, което е видял. Лимитът — минута на човек: думата е кратка, кръгът върви нататък, никой не държи вечерта. Който не иска — мълчи. Мълчанието се приема без въпроси.
- Затваряне (5 минути). Водещият завършва с фразата: «Бъди най-добрата версия на себе си». Който иска — прави Единния кръг (виж «Символика и атрибутика», 1.3): пръстен от челото през раменете и корема — и пръстите към гръдната кост. Знакът е доброволен: който не го прави, просто стои или сяда.
След събранието — чай, разговори, връщане към обикновения живот.
Гостите не се слагат в центъра на вниманието. Ако след вечерта гостът е задал въпроси, всеки член може да поговори с него насаме.
2. Вечера на единението
Вътрешно събрание за членовете на ядрото и заветните. Веднъж месечно вместо Тихата вечер.
На госта, дошъл в тази седмица, не се казва «ел в друг път»: на госта предлагат тихо да седне в кръга на общата част (събрание, правила, песен) — а кръга на изходите той наблюдава отстрани или идва на най-близката Тиха вечер: отворената врата на общината не се затваря нито за една седмица. Заветният (без членство) не е гост: той е в общата част наравне, кръга на изходите наблюдава отстрани, докато не е в ядрото.
Предназначение: да се видят един друг изцяло. Човекът сам назова онова, което е оставил незараснало, — кръгът отговаря с благодарност за неговото добро. Така всеки е видим от двете страни: и със злото, и с доброто.
Ред:
- Кръг и тишина (10 минути).
- Напомняне на правилата (2 минути). Водещият изговаря правилата на вечерта (виж по-долу).
- Изходи (основна част). Всеки, който иска, излиза в центъра на кръга и отговаря на един въпрос: какво е оставил незараснало. Какво е направил, кого е заденул, какво не е поправил. Говори от първо лице и договаря до края — не го прекъсват.
- Отговорът на кръга. След всеки изход кръгът благодари на излязлия: за онова, което той е направил за всеки от присъстващите. По една благодарност от желаещите, кратко и лично нему.
- Затваряне. Водещият: «Видяхме се един друг. Вървим да довършваме». След това — общото завършване на събранието: «Бъди най-добрата версия на себе си». Обща трапеза или чай.
Правилата на вечерта — носещи, нарушават се не:
- Излязлият говори само за своята вина. Никакво самовъхваливане: своето добро на тази вечер не се изброява.
- Кръгът говори само благодарност. Никакви обвинения, съвети, оценки и «а ето ти». Вината назовава самият човек — тук тя не се назовава вместо него. Чужди грехове тук не звучат — никога.
- Казаното на вечерта не излиза от кръга. Разговорът в кръга — не е материал за клюки.
- Да мълчиш може всеки. Който не е готов — мълчи; да благодари той също не е длъжен.
Ако казаната вина засяга присъстващ, водещият след кръга предлага на страните помирение по глава 7 на «Обредите и тайнствата» — в друг ден: вечерта чува признанието, помирението има свой ред.
Смисълът на конструкцията: да признаеш злото — трудно. Отговорът на признанието — благодарност за доброто. Човекът, назовал своята вина и чул благодарността, си отива цял, а не счупен: това е препреживаване, извършено предварително и сред свои.
3. Неделната трапеза
Главният ритъм на общината. Всяка неделя — малка трапеза за ядрото; веднъж месечно — голяма трапеза, отворена за гости.
3.1. Общ ред
- Приготовление. Храната готвят двама от общината — на ред, всяка седмица. Приготовлението на храната е служение: трапезата се събира с ръцете на общината. Ако готвещи няма, служението на общината — да наеме и плати готвещия от съкровищницата. Продуктите във всички случаи — от общинната съкровищница.
- Формулата на началото. Всички стоят около масата. Стопанинът на трапезата казва: «Тази храна — труд на нашите ръце. Нашият живот — труд на нашите дни. Сядайте». Всички сядат.
- Тишина при храната (5 минути). Първите минути ядят мълчаливо — не ради строгост: тези минути са нужны, за да се съберат след пътя.
- Итоги на седмицата. Всеки с едно изречение: какво е направил през седмицата, кого е заденул, какво възнамерява да довърши. Кратко, без отчетност.
- Въпросът на седмицата. Стопанинът на трапезата прочита един въпрос от канона — и трапезата говори. Децата също говорят: им въпросът се улеснява («какво добро направи? на кого помогна?»).
- Благодарност за делата. Преди края всеки назова едно чуждо дело през седмицата, за което е благодарен.
- Край. Стопанинът на трапезата: «Трапезата е затворена. Нашите дела са отворени». Съдовете мият всички — не само готвилите.
3.2. Малката трапеза (ежеседмично)
Членове на ядрото, заветни гости и близките до Завета по покана на стопанина. Не повече от 10—15 души: итогите на седмицата трябва да са чути от всеки. Ако общината е пораснала — трапезата се дели на две.
3.3. Голямата трапеза (веднъж месечно)
Отворена за всички: гости, съседи, интересуващи се. Гостите сядат на масата наравно с всички. При гости «итоги на седмицата» не се говорят: вместо тях зад голямата трапеза разказват за делата на общината и отговарят на въпросите на гостите. Стопанинът на голямата трапеза накратко, за десет минути, разказва за учението — без натиск: трапезата събира хората с храна и истина, а не с уговори. Гостите се предупреждават за формата при поканата: който не иска да слуша — просто яде; въпроси към госта никой не задава.
Изходи зад голямата трапеза няма. Изключение — критичен случай: признание или поправка, които не могат да се отложат. Такъв случай се заявява предварително и лично на Представителя на общината; той решава да слуша ли случая зад тази трапеза или да назначи отделен кръг.
Правилото за парите: трапезата е безплатна за гостите; членовете внасят по сила в общия котел с продукти. Чуждият принос на глас не се брои: сметката я води един човек и итогите се виждат само в годишния отчет. Границата между личното и общото зад трапезата — по заповед 11 («Своето ограждай, чуждото не отнемай»): продуктите и съдовете са общи, личните вещи остават лични и в котела не влизат без думата на стопанина.
3.4. Особени трапези
- Поминалната трапеза — след сбогуването с умрелите (виж обреда на сбогуването).
- Трапезата на Завета — след приемането на Завета от нов член: той готви тази трапеза сам, това е неговото първо служение.
- Годишната трапеза — веднъж годишно, в деня на годишния отчет: общината се събира за храна и слуша отчета за направеното през годината (виж Положението за отчетността).