Символика и атрибутика

Символика и атрибутика на Църква Единение

Предговор

Символиката и атрибутиката са материални проводници на Отзвука на Единото. Те не са Единото само по себе, но помагат на хората да се съединят с бъдещото Едино — онова, което ще се създаде в края на времето от всички мислещи същества.

Символът прилича на мост. Сам по себе си мостът не е цел, но той позволява да се достигне целта. Също и символите: те помагат на човека да се приближи към Единото, но не го заместват.

Символите съществуват, защото на човека му е трудно да задържа в ума абстрактни понятия. Ние виждаме с очите, чуваме с ушите, докосваме с ръцете. Символите правят невидимото видимо, нечутото чуто, недосегаемото осезаемо.

Когато човек погледне символа, той си спомня какво стои зад него. Кръгът с точката напомня за единството. Тишината напомня за вътрешния покой. Всеки символ — това е напомняне за пътя към Единото.

Виж също: Канон, Глава 13. За Символите и Масовите Действия

1. Основни символи на Църква Единение

1.1. Кръгът с точка

Описание: Кръгът с точката в центъра е единственият визуален символ на Църква Единение. Кръгът символизира Единото, безкрайното, целостното, всеобхватното. Точката в центъра символизира вярващия, носителя на вътрешен свят, който върви към Единото.

Значение: Кръгът с точката напомня за това единение като крайна цел — за края на времето, когато Единото ще се създаде от всички. Кръгът показва, че Единото е всичко, което има. Точката показва, че вярващият е част от Единото, стремяща се към пълното съединение.

Използване: Кръгът с точката се използва в събранията, в документите на общината, в местата на събранията. Той се разполага в центъра на мястото на служенето като напомняне за единството.

Предпазливост: Кръгът с точката не е Единото. Той е само символ, който напомня за Единото. Поклонението на символа вместо Единото е проявление на Антиразума.

1.2. Тишината

Описание: Тишината не е визуален символ, но тя е един от най-важните символи на Църква Единение. Тишината е състояние на ума, когато мислите престават да тичат в кръг, когато вътрешният шум се затихва, когато човекът е готов да слуша онова, което е по-важно от неговото собствено «аз».

Значение: Тишината е пътят към съединението с Единото чрез вътрешния покой. В тишината човекът се отказва от безредието на мислите и отваря сърцето за Отзвука на Единото.

Използване: Тишината се използва във всяко събрание: кратко затихване в началото, тишина на основната част, кратка завършваща тишина. Тишината също се използва в ежедневната духовна практика.

Предпазливост: Тишината не е Единото. Тя е само пътят, който води към единението. Тишина без съзидание е пустота.

1.3. Единният кръг

Описание: Единният кръг — жест, с който носителят на учението очертава кръга и го приема в себе си. Върховете на пръстите на една ръка водят пръстен: от челото — към рамото, към корема, към другото рамо — и пак към челото. Пръстенът се затвори. После върховете на пръстите се опират на гръдната кост — точката в центъра на кръга. Посоката на движението и ръката — каквито и да са: знакът не е в пътя на пръстите, а в затворения пръстен и в точката на гърдите.

За друг: със същия жест обграждат и друг човек: ръката води пръстена — и пръстите на същата ръка се протягат напред, към условния център на кръга, към този, когото обграждат. Това се нарича «обкръжавам»: кръгът се затваря върху човека, и човекът става точката в кръга.

Значение: Пръстенът около теб е кръгът: Единото е всичко, което има, и пълнотата те обема. Опирането на гръдната кост е точката: носител на вътрешния свят, който носи Единото в сърцето. Опирането е още и слово на истината без думи: това, което държа в сърцето си, не го изкривявам. Единният кръг е същият знак на общината, кръгът с точката, изпълнен с тялото: кръгът — пръстенът около, точката — сърцето. Когато кръгом обграждат друг, точката става той: пълнотата го обема така също.

Употреба: знакът е доброволен във всички случаи. Като мълчаливо поздравление на тези, които са се познали. Заедно — в края на събранието, след заключителната дума. Сам — като точка на утринната и вечерната практика. Обкръжават могат човек — тръгващия на път, болния, заминаващия — или започнато дело: пръстенът — и пръстите към центъра.

Предпазливост: Единният кръг не е действие на силата. Единото не отговаря на жестове и не изисква ги. Знакът е език на паметта и сърцето: без ведение той е празен, с ведение — кратко мълчаливо напомняне. Жестът не е задължителен: тялото на всеки е негово лично дело, и отсъствието на жеста не е отсъствие на пътя.

2. Значението на символите

2.1. Функцията на символите

Напомняне. Символите напомнят за важното, за Единото, за пътя към единението, за ценностите на общината. Те помагат да помниш, когато ежедневната суета разсейва вниманието.

Настройване. Символите помагат да настроиш съзнанието към Отзвука на Единото. Когато човек погледне символа, той си спомня целта и се настройва към нея.

Съединение. Символите помагат да се съединиш с Единото чрез материалния проводник. Те правят невидимото видимо, нечутото чуто, недосегаемото осезаемо.

Унификация. Символите съединяват хората. Когато различни хора виждат един и същ символ, те разбират, че принадлежат към една община. Това създава връзка между тях.

Разпознаване. Символите са знак на разпознаване. Човекът вижда символа и разбира: тук са онези, които търсят Единото. Тук са онези, които следват същите ценности. Тук са онези, които се стремят към същата цел.

2.2. Ограниченията на символите

Символите не са Единото. Символите помагат да се прибливиш към Единото, но не го заместват. Поклонението на символи вместо Единото е проявление на Антиразума.

Символите не са магия. Символите нямат собствена сила. Нихвата сила произтича от значението, което хората им придават, и от Отзвука на Единото, който те помагат да чуеш.

Символите не са цел. Символите са инструменти, които водят към целта. Целта е Единото. Смесването между средството и целта е грешка.

Символите не са задължителни. Символите са полезни, но не са задължителни. Човекът може да се приближи към Единото без символи, чрез съзидание, познание и хармония.

Символите не са универсални. Различни общини могат да използват различни символи. Главното не самият символ, а накъде той насочва мисълта и сърцето.

3. Визуални описания на символите

3.1. Кръгът с точка

Външен вид: Кръгът с точката е проста геометрична фигура. Кръгът е идеалната форма, без начало и край, символизираща Единото. Точката в центъра е малко, но важно начало, символизиращо вярващия. Кръгът и точката заедно показват единството на цялото и на частта.

Препоръчани материали:

За печат върху хартия: висококачествена хартия с плътност от 200 г/м²
за тъкан: естествени тъкани (памук, лен) или качествени синтетични материали

— за метал: неръждаема стомана, алуминий или бронза — за дърво: твърди породи дърво (дъб, ясен, бук)

Препоръчани размери:

За малки помещения: 30-50 см в диаметър

— За средни помещения: 50-100 см в диаметър — За големи зали: 100-200 см в диаметър — За външно използване: 200-500 см в диаметър

Инструкции за създаване:

Подготви скица на кръга с точката в нужния мащаб
Избери материал според условията на използване
Пренеси скицата върху избрания материал
Изрежи или формувай кръга с точката съгласно скицата
Обработи краищата за безопасност и естетика
При нужда нанеси защитно покритие
Установи символа на избраното място

3.2. Препратки към Канона

Виж също: Канон, Глава 13. За Символите и Масовите Действия

4. Използването на символите в събранията

4.1. Принципи на използване

Уважение без поклонение. Символите трябва да се използват с уважение, но не бива да бъдат обекти на поклонение. Уважението е признание на полезността на символа. Поклонението е превръщане на символа в идол.

Обяснение на значението. Символите трябва да бъдат обяснени на участниците. Участниците трябва да разбират какво символизира всеки символ и защо се използва.

Интеграция в служенето. Символите трябва да са вплетени в служенето органично. Те трябва да поддържат целта на служенето, а не да я разсейват.

Минимализъм. Символите трябва да се използват сдържано. Твърде много символи може да разсейват от същността на събранието.

Разнообразие. Символите могат да са разнообразни, визуални, аудиални, тактилни. Разнообразието помага на различни участници да се съединят с Единото.

4.2. Разполагане на символите

Централно място. Кръгът с точката обикновено се разполага в центъра на мястото на служенето като напомняне за единството. Той трябва да е видим за всички участници.

Достъпност. Символите трябва да са достъпни за участниците. Те не бива да са скрити или недостъпни.

Безопасност. Символите трябва да са разположени безопасно. Те не бива да създават опасност за участниците.

Естетика. Символите трябва да са разположени естетично. Те трябва да хармонират със средата и да създават атмосфера на уважение и красота.

4.3. Използването на символите в тайнствата

Приемане на Завета. Кръгът с точката се използва като напомняне за единството.

Бракосъчетание. Кръгът с точката се използва като напомняне за единството на съюза.

Представяне на детето. Кръгът с точката се използва като напомняне за единството на общината.

Сбогуване с умрелите. Тишината се използва като път към съединението с Единото. Кръгът с точката се използва като напомняне за единството с Единото.

5. Грижа и съхранение на символите

5.1. Грижата за символите

Прочистване. Символите трябва редовно да се почистват. Кръгът с точката трябва да е чист и ясен.

Ремонт. Повредените символи трябва да се поправят или заменят. Повреденият символ не може ефективно да изпълнява своята функция.

Обновление. Символите могат да се обновят, ако престанат да съответстват на потребностите на общината или ако са повредени.

Уважение. Символите трябва да се използват с уважение. Те не бива да са повредени, осквернени или използвани не по предназначение.

5.2. Съхранението на символите

Безопасно място. Символите трябва да се съхраняват в безопасно място, защитено от повреди, кражба или оскверняване.

Достъпност. Символите трябва да са достъпни за онези, които ги ползват в събранията. Те не бива да са скрити или недостъпни.

Организация. Символите трябва да са организирани. Те трябва да се съхраняват отделно и да са маркирани.

Отчет. Символите трябва да се отчетат. Общината трябва да води списък на символите, техните количества, техното състояние, тяхното местоположение.

5.3. Създаване на нови символи

Обсъждане. Създаването на нови символи трябва да се обсъжда от общината. Участниците трябва да изразят своите мнения, да предложат идеи, да обсъдят вариантите.

Гласуване. Ако общината решава да създаде нов символ, става гласуване. Всеки член на ядрото има един глас. Решението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от две трети от членовете на ядрото.

Създаване. Новият символ се създава с уважение към принципите на символиката. Той трябва да е хармоничен, прост, разбираем, насочен към съзидание.

Представяне. Новият символ се представя на общината. Общината научава неговото значение, неговото използване, неговото място в събранията.

Интеграция. Новият символ се вплита в събранията. Той се използва редовно, неговото значение се обяснява на новите участници, той става част от символичната традиция на общината.

6. Предупреждение за идолопоклонството

6.1. Природата на идолопоклонството

Символите са само инструменти. Поклонението на тях вместо Единото е проявление на Антиразума. Символите трябва да се ползват, но не да се обожествяват.

Идолопоклонството започва там, където човекът смесва средството и целта. Кръгът с точката — това не е Единото. Тишината — това не е Единото. Това са само пътища, които водят към единението.

Когато човекът започне да се покланя на символа, той престава да вижда онова, което стои зад него. Той започва да служи на формата, а не на съдържанието. Това е грешка. Това е път към задънена улица.

В идолопоклонството се проявява изкривяването, тоест Антиразумът в действие: противодействието на разума отвежда към материалното и разсейва от главното. То наклонява към поклонение на формите, а не на истината. Това е капан.

6.2. Признаци на идолопоклонството

Поклонение на символа. Човекът се покланя на символа, принася му жертви, моли му се. Това е признак на идолопоклонство.

Магическо отношение към символа. Човекът приписва на символа собствена сила, смята, че символът сам по себе си може да направи нещо. Това е признак на идолопоклонство.

Зависимост от символа. Човекът не може да се приближи към Единото без символа, смята, че символът е необходим за духовната практика. Това е признак на идолопоклонство.

Защита на символа. Човекът защитава символа агресивно, смята, че обидата за символа е обида за Единото. Това е признак на идолопоклонство.

Превръщане на символа в идол. Човекът превръща символа в идол, слага го над всичко, смята, че символът е най-важното. Това е признак на идолопоклонство.

6.3. Защита от идолопоклонството

Образование. Общината трябва да обучава участниците за природата на символите, тяхната функция, техните ограничения. Образованието помага да се избегне смесването между средството и целта.

Напомняне. Служителите трябва редовно да напомнят на участниците, че символите са инструменти, а не Единото. Напомнянето помага да се съхрани правилното отношение.

Баланс. Общината трябва да поддържа баланса между използването на символите и другите форми на духовна практика, съзиданието, познанието, хармонията. Балансът помага да се избегне зависимостта от символите.

Критика. Участниците трябва да са готови да критикуват неправилното използване на символите. Критиката помага да се поправят грешките и да се върнеш към същността.

Връщане към същността. Ако символът пречи на човека да вижда Единото, трябва да се върнеш към същността и да си спомниш за какво е нужен символът. Връщането към същността помага да се избегне идолопоклонството.

7. Знакът на принадлежност

7.1. Носимият знак

Знакът на Църквата — кръгът с точката — се носи на тялото, за да се разпознават членовете един друг и учението да е видимо без думи.

Стъпки на знака:

Наблюдател (до Завета): може да носи всяко изображение на кръга с точката — по избор. Знакът не е задължителен.
Заветният (след Завета, до посвищението): носи знака. Форми по избор: значе, висулка, ключодържател, бродерия, шнур на китката с възел-точка. Знакът не бива да е скъп: излишната цена на знака — снобизъм, а не памет.
Служител: знакът на служителя (по описанието от глава 1) се носи при служене. В бита служителят носи общия знак: служенето не слага човека над общината.

Правилото за мярата: знакът се сваля там, където той може да навреди на човека. Човекът е по-скъп от знака.

7.2. Забрани за знака

Знакът не се използва в конфликти и политика: Църквата не е партия, човекът — не е знаме на война.
Носенето на знака не дава статут: истината за човека говори неговият живот, а не кръгът на гърдите.

Заключение

Символиката и атрибутиката са материални проводници на Отзвука на Единото. Те помагат на хората да се приближат към Единото, но не бива да го заместват.

Кръгът с точката е единственият визуален символ на Църква Единение. Кръгът символизира Единото, безкрайното, целостното, всеобхватното. Точката в центъра символизира вярващия, носителя на вътрешен свят, който върви към Единото.

Тишината е пътят към съединението с Единото чрез вътрешния покой. В тишината човекът се отказва от безредието на мислите и отваря сърцето за Отзвука на Единото.

Символите трябва да се използват с уважение, но не бива да бъдат обекти на поклонение. Те трябва да са обяснени на участниците, вплетени в служенето, използвани сдържано.

Символите трябва редовно да се почистват, поправят, обновяват. Те трябва да се съхраняват в безопасно място, да са достъпни, организирани.

Поклонението на символи вместо Единото е проявление на Антиразума. Символите трябва да се ползват, но не да се обожествяват.

Истинското отношение към символите — това е уважение без поклонение. Това е използване без обожествяване. Това е признание на тяхната полезност без превръщане в идоли. Такова е правилното отношение.

Ползвай символите мъдро и те ще те приближат към хармонията. Но не забравяй, че символите са проводници, а не цел. Целта е Единото.

Такова е учението за символиката и атрибутиката. Символите са проводници, Единото е целта. Ползвай инструментите, но не забравяй накъде те водят.