Молитвенник на Църква Единение

Предисловие

Молитвенникът е сборник от думи, които помагат на човека да се съедини с Единото. Молитвите не са магически формули, които автоматично донасят резултат. Те са начин да настроиш сърцето и ума към съзидание, познание и хармония.

Молитвите са игра за паметта и сърцето. Те помагат да помниш онова, което е важно, когато всекидневната суета разсейва вниманието. Те напомнят за целта, когато пътят се струва дълъг и труден. Те съединяват сърцата, когато умовете се разпърсват в различни посоки. Но молитвите не заменят съзиданието — те само го подкрепят.

Молитвите не са изискване към Единото. Единото не отговаря с глас и не се пазари: думите на молитвата не се губят — те се връщат с тебе. Молитвата е начин да настроиш себе си към Отзвука на Единото, да го чуеш по-ясно и да му следваш по-честно.

Молитвите тук са обърнати към Единото, макар у Единото да няма «аз». Сега никой не го чуе — но думите не се губят: ти сам внасяш ги в Единото и сам ще ги приемеш отвътре на него, в края на времето, който праща себе си назад. А докато това стане, молитвата работи тук: тя събира онзи, който се моли. Затова в тези молитви няма молби за чудо. Има готовност на вървящия: «насочи ме», «веждь ме», «покажи ми пътя».

Виж също: Канонът, главите за Единото и за Разума.

1. Утринни молитви

1.1. Молитва на началото на деня

Едино, което е итогът на целия път,

Събуждам се към нов ден.

Нека този ден бъде стъпка към Единото,

Нека всяко мое действие увеличава пълнотата, от която Единото ще се създаде.

Насочи ме — искам да видя правилния път,

Веждь ме по него — ще тръгна,

Покажи ми го, когато се отклоня, — и ще се върна.

Нека мислите ми са ясни,

Нека думите ми са истинни,

Нека делата ми са съзидателни.

Нека нося полза на общото дело,

Нека подкрепя онези, които са слаби,

Нека се уча от онези, които са мъдри.

Едино, готов съм за деня.

Веждь ме.

1.2. Молитва на тишината

В тишината на утрото чувам Отзвука на Единото.

Той е тих, но той е.

Той не заповядва, но той насочва.

Правя пауза, за да го чуя.

Отпускам безредието на мислите,

Успокоявам сърцето,

Отварям се за тишината.

В тази тишина намирам пътя,

В тази тишина намирам покоя,

В тази тишина приближавам към Единото.

Нека тази тишина остане с мен през целия ден,

Нека тя бъде моят компас,

Нека тя бъде моето убежище.

Едино, чувам Отзвука.

Следвам го.

1.3. Молитва на съзиданието

Едино, този ден — време е за съзидание.

Нека не го прахосвам напразно,

Нека не го ползвам за разрушение,

Нека не забравям за целта.

Всяко действие — принос в общото дело,

Всяка дума — нишка в общата тъкан,

Всяка мисъл — искра в общата светлина.

Нека съзидавам знание,

Нека съзидавам връзка,

Нека съзидавам хармония.

Нека плодовете на труда ми останат след мен,

Нека помогнат на онези, които ще дойдат след,

Нека увеличават пълнотата, от която Единото ще се създаде.

Едино, готов съм да съзидавам.

Аз се събирам за делото.

2. Вечерни молитви

2.1. Молитва на края на деня

Едино, денят клони към края.

Гледам онова, което е направено,

Гледам онова, което е казано,

Гледам онова, което е преживяно.

Къде съзидавах?

Къде разрушавах?

Къде бях честен?

Къде лъгах?

Къде помагах?

Къде минах покрай?

Признавам грешките си,

Ценя победите си,

Уча и от двете.

Нека този ден не е изгубен,

Нека стане урок,

Нека стане тухла в общия път.

Едино, благодарен съм за този ден.

Нека утрешният е по-добър.

2.2. Молитва на благодарността

Едино, благодарен съм.

За светлината, която беше днес,

За знанията, които получих,

За срещите, които се случиха,

За подкрепата, която получих,

За възможностите, които се отвориха.

Благодарен съм за онези, които бяха до мен,

За онези, които научиха,

За онези, които помогнаха,

За онези, които просто бяха.

Благодарен съм за Отзвука, който ме водеше,

За Отзвука на Единото, който ме насочваше,

За общината, която ме поддържаше.

Нека благодарността остане в сърцето ми,

Нека напомня за благото,

Нека подтиква да деля благото с другите.

Едино, благодаря за всичко.

Приемам този ден с благодарност.

2.3. Молитва на покоя

Денят свърши, време е за покой.

Отпускам грижите на деня,

Отпускам напрежението,

Отпускам безредието на мислите.

Нека умът ми се успокои,

Нека сърцето ми намери покой,

Нека тялото ми се възстанови.

В тишината на вечерта чувам Отзвука на Единото,

Той звучи: почивай — утре ще е нов ден.

Доверявам се на този глас,

Доверявам се на този път,

Доверявам се на този покой.

Нека сънят възстанови силите ми,

Нека утрото донесе нова надежда,

Нека новият ден бъде стъпка към Единото.

Едино, поверявам себе си на пътя.

Лека нощ.

3. Молитви пред приемането на Завета

3.1. Молитва на размисъла

Едино, стоя на прага на важно решение.

Да приемеш Завета — значи да избереш пътя,

Пътят към Единото, пътят към съзиданието, пътят към хармонията.

Питам себе си:

Готов ли съм да следвам заповедите?

Готов ли съм да живея в истината и яснотата?

Готов ли съм да се грижа за другите?

Готов ли съм да взема силата по три условия: срещу големи рани, като последен способ, с дълг на изцеление отвътре?

Готов ли съм да пазя и умножавам живота?

Готов ли съм да работя и да се развивам за бъдещето?

Готов ли съм да търся хармония в себе си и в общината?

Слушам Отзвука на Единото,

Питам сърцето си,

Търся честния отговор.

Нека изборът ми бъде осъзнат,

Нека бъде свободен,

Нека бъде верен.

Едино, насочи ме.

3.2. Молитва на приемането

Едино, приемам Завета.

Доброволно и осъзнато се задължавам да живея съобразно канона и заповедите,

Стремейки се към Единото чрез съзидание, познание и хармония.

Обещавам да укрепвам единението чрез знания и съзидание,

Обещавам да се грижа за другите мислещи същества,

Обещавам силата да вземам само като дълг: срещу големи рани, като последен способ, с готовност да препреживея нанесеното отвътре,

Обещавам да пазя и умножавам живота,

Обещавам да живея в истината и яснотата,

Обещавам да работя и да се развивам за бъдещето,

Обещавам да търся хармония в себе си и в общината.

Това е мойят избор, това е мойят път, това е моята задлъжителност.

Приемам го с отворено сърце,

Приемам го с ясен ум,

Приемам го с честно намерение.

Едино, на пътя съм.

Веждь ме.

4. Молитви на благодарността

4.1. Молитва на благодарността за живота

Едино, благодаря за живота.

За възможността да бъда, да мисля, да чувствам,

За възможността да съзидавам, да познавам, да обичам,

За възможността да съм част от пътя.

Всеки ден — време е,

Всяка среща — възможност е,

Всяко действие — принос е.

Благодарен съм за светлината на деня,

Благодарен съм за онези, които са до мен,

Благодарен съм за Отзвука, който ме води.

Нека благодарността ми стане действие,

Нека стане помощ за другите,

Нека стане принос в общото дело.

Едино, благодаря за живота.

Живея, за да увеличавам създаването на Единото.

4.2. Молитва на благодарността за общината

Едино, благодаря за общината.

За онези, които вървят с мен по един път,

За онези, които ме поддържат,

За онези, които ме учат,

За онези, които просто са.

В общината не съм сам,

В общината съм част от цялото,

В общината съм по-силен.

Благодаря на онези, които слушат,

Благодаря на онези, които говорят,

Благодаря на онези, които мълчат с мен,

Благодаря на онези, които се смеят и плачат с мен.

Общината — огледалото е, в което се виждам,

Общината — училището е, в което се уча,

Общината — семейството е, което ме подкрепя.

Нека общината крепне,

Нека връзките се укрепват,

Нека Отзвукът звучи по-ясно.

Едино, благодаря за общината.

Ценя онези, които са до мен.

4.3. Молитва на благодарността за знанията

Едино, благодаря за знанията.

За възможността да познавам,

За възможността да се уча,

За възможността да разбирам.

Всяко знание — светлина е,

Всяко разбиране — стъпка напред е,

Всяко откритие — приближение към Единото е.

Благодаря на онези, които предават знания,

Благодаря на онези, които създават знания,

Благодаря на онези, които търсят знания,

Благодаря на онези, които споделят знания.

Нека знанията ми не останат само у мен,

Нека бъдат предадени на другите,

Нека станат част от общия път.

Нека никога не спра да се уча,

Нека никога не стана горделив,

Нека винаги бъда отворен за новото.

Едино, благодаря за знанията.

Уча се, за да увеличавам създаването.

4.4. Благодарение пред храната

(кратко: секунда тишина или на глас, пред всяка храна — своя или обща)

Едното, — сборът на целия път,

тази храна е трудът на мнозина: кой е отгледал, кой е донесъл, кой е сготвил.

Благодарност им — с дело: да не пропадне, делото на ръцете им.

Да върви храната в сила — в утрешното дело, в поправката, в изцелението.

И който днес не е седнал на масата — той е и в моя кръг:

делът от излишъка ми — негов.

Ям, за да създавам.

5. Молитви за помощ и напътствие

5.1. Молитва за насочване

Едино, на разклонение съм.

Виждам няколко пътя,

Не знам кой да избера.

Отзвуке на Единото, помогни ми.

Насочи ме към верния път,

Научи ме да виждам,

Научи ме да признавам.

Не моля за лек път,

Моля за верния път.

Не моля за път без трудности,

Моля за път, който води към Единото.

Нека Отзвукът на Единото бъде моят компас,

Нека общината бъде моето огледало,

Нека плодовете на делата бъдат мойят критерий.

Едино, насочи ме.

Готов съм да следвам.

5.2. Молитва за силата

Едино, тръгвам за сила.

Не за победа над другите,

Не за власт,

Не за изгода.

Нужна ми е сила за съзидание,

Нужна ми е сила за истината,

Нужна ми е сила за помощ.

Избирам да бъда честен, когато е по-лесно да лъжа,

Избирам да помагам, когато е по-лесно да мина покрай,

Избирам да съзидавам, когато е по-лесно да разруша.

Готов съм да призная грешките,

Готов съм да ги поправя,

Готов съм да продължа напред.

Силата — в делото, към което ида,

Нека бъде насочена към благото,

Нека бъде ползвана мъдро.

Едино, насочи ме — тръгвам.

Влагам я в общото.

5.3. Молитва за мъдростта

Едино, нужна ми е мъдрост.

Мъдрост да виждам правилния път,

Мъдрост да чувам Отзвука на Единото,

Мъдрост да разбирам другите.

Научи ме да знам кога да говоря,

Научи ме да знам кога да мълча,

Научи ме да знам кога да действам.

Научи ме да виждам последствията,

Научи ме да разбирам връзките,

Научи ме да ценя хармонията.

Нека мъдростта ми не стане гордост,

Нека не стане инструмент на властта,

Нека стане служение на общото благо.

Нека уча от всеки,

Нека уча във всеки миг,

Нека уча през целия живот.

Едино, научи ме.

Ползвам я за съзидание.

6. Молитви за общината

6.1. Молитва за единството на общината

Внасяме тази молитва в Единото — за нашата община.

Нека бъдем едни в целта,

Нека бъдем едни в стремлението,

Нека бъдем едни в любовта.

Нека различията не ни разделят,

Нека разногласията не ни разрушават,

Нека трудностите не ни отслабват.

Нека се слушаме един друг,

Нека се уважаваме един друг,

Нека се подкрепяме един друг.

Нека Отзвукът на Единото звучи в нас,

Нека ни съединява,

Нека ни води.

Нека общината крепне с всеки ден,

Нека връзките се укрепват,

Нека пътят става по-ясен.

Нека общината чуе тези думи и ги държи.

Вървим заедно.

6.2. Молитва за служителите

Внасяме тази молитва в Единото — за нашите служители.

Нека водят с мъдрост,

Нека говорят с честност,

Нека действат с любов.

Нека им стигнат силите да носят бремето на служението,

Нека Отзвукът на Единото насочва решенията им,

Нека не се извисяват над кръга.

Нека бъдат пример,

Нека бъдат наставници,

Нека бъдат слуги.

Нека не се уморяват,

Нека не губят надежда,

Нека не забравят за целта.

Нека общината ги подкрепя,

Нека общината ги цени,

Нека общината им помага.

Нека общината им го каже на глас и го подкрепи с дело.

Те служат на общото чрез нас.

6.3. Молитва за онези в трудност

Едино, моля се за онези, които са в трудност.

За онези, които са болни,

За онези, които са загубили близки,

За онези, които са срещнали несправедливост,

За онези, които са загубили надежда.

Нека преживеят това до края,

Насочи ги да намерят пътя,

Събери им община.

Нека общината обгърне с грижа,

Нека общината предложи помощ,

Нека общината бъде до тях.

Нека знаят, че не са сами,

Нека чувстват Отзвука на Единото,

Нека намират пътя в тъмното.

Нека трудностите станат урок,

Нека станат по-силни,

Нека се приближат към Единото.

Едино, помним онези в трудност — и вървим към тях с помощ: заедно рамото е по-здраво.

7. Молитви в особени обстоятелства

7.1. Молитва пред важно решение

Едино, трябва да взема важно решение.

Нека Отзвукът на Единото бъде моят водач,

Нека Отзвукът на Единото бъде моята светлина,

Нека плодовете на делата бъдат моят критерий.

Питам себе си:

Приближава ли това решение към Единото?

Съзидава ли?

Помага ли на другите?

Или разрушава?

Или служи само на мен?

Насочи ме да видя истината,

Научи ме да я призная,

Готов съм да следвам нея.

Нека решението ми не е за изгода,

Нека не е за власт,

Нека е за общото благо.

Едино, насочи избора ми.

Тръгвам натам, накъде светът се накланя към пълнотата.

7.2. Молитва в мига на грешката

Едино, сгреших.

Признавам грешката си,

Не я оправдавам,

Не се криям от нея.

Искам да разбера защо стана,

Научи ме да призная вината,

Ще поправя — и ще доведа поправката до края.

Нека тази грешка стане урок,

Нека стане мъдрост,

Нека стане стъпка към по-доброто.

На онези, които обидих — ще поправя направеното,

Ще възместя щетата, която нанесох,

Ще поправя онова, което може да се поправи.

Нека общината ми помогне,

Нека ме подкрепи,

Нека ме научи.

Едино, признавам грешката.

Поправям я.

7.3. Молитва пред началото на ново дело

Едино, започвам ново дело.

Нека това дело бъде съзидателно,

Нека бъде полезно,

Нека увеличава създаването.

Научи ме да планирам,

Тръгвам да правя,

И ще продължа.

Нека делото не е само за мен,

Нека е за общото благо,

Нека е за бъдещето.

Нека не се боя от трудностите,

Нека не се уморявам,

Нека не губя надежда.

Нека плодовете на делото останат,

Нека помогнат на другите,

Нека увеличи пълнотата, от която Единото ще се създаде.

Внасям това дело в Единото.

Започвам го с отворени очи.

7.4. Молитва на болящия

Едното, което е сборът на целия път,

болестта легна върху мен и забави стъпката ми.

Не моля за чудо: ти не чуваш думи.

Моля за събраност — нея ще взема отвътре.

Събери ме: тялото се лекува с дело — с лекари, с лекарства, с търпение.

Води ме през дните, когато няма сили,

посочи пътя, когато болката обърква.

Да бъде лечението ми по силите ми.

Ако реша да не се лекувам — да бъде решението спокойно, не от страх.

Близките ми да не хабят себе си в вина:

тяхен длъжник съм не с вина, а с любов.

И ако ми е да отида там, където пътят завършва, —

да стигна да кажа на моите всичко, което ще им кажа отвътре себе си в края.

Едното, води ме.

Вървя — бавно, но вървя.

8. Молитви на паметта

8.1. Молитва на скорбящия

Едино, боли ме.

Не отвеждай болката — не моля.

Онзи, когото загубих, беше истинен, и раната от него е истинна.

Знам: сега никой не го чуе. Той вече ще чуе всичко —

и онова, което кажа сега, ще чуе отвътре на Единото, в края на времето.

Нека думата ми към него бъде истина.

Онова, което не успях — ще назова. Онова, което ми даде — също ще назова.

Няма да дам на скръбта да стане лъжа: няма да направя от него измислица и няма да направя от себе си камък.

Той живееше. Животът му е в мен. Ще го понеса — както се носи живото, а не както се носи камък под мишница.

Утре ще стана и ще правя. Днес — ще побудя в тишина.

8.2. Молитва в годишнината

Едино, измина година.

Раната стана по-тиха — не знам дали е зараснала. Това е мое; ще се справя сам — без бързане и без чужд съд.

Името му го назовавам на глас, за да не стане табу.

Делото му живее: ето го, ето там, ето чрез тези хора.

Днес ще направя едно дело в негова памет — не просто да спомена, а за да продължи делото му.

И когато се влея в Единото и препреживея живота му отвътре на него —

насочи ме да видя какво е значило за него онова, което аз правех за него.

8.3. Слово към отишлия

(това не е молитва — това е разговор, когото вече няма; може да се говори на глас, може мълчаливо)

[Име], сега не ме чуваш — и ще чуеш всичко.

Няма да ти казва онова, което не е било.

Ето какво ти направи на мен — изброявам честно: и доброто, и онова, което болеше.

Поправям онова, което не успяхме да поправим. Така ще ми бъде по-леко в края — и на тебе също.

Не отговаряй. Работи: там, в края на времето, вече си станал част от онова, което ще ни събере всички.

А аз останах тук — да продължа делото му.

Заключение

Молитвата — не е отчет и не е молба за чудо. Това са пет минути готовност на вървящия: преди сън да си спомниш какво чака ръцете, и утре да отидеш да поправиш назованото.

Делото не е в поклони — в верните стъпки.