Символ на вярата

Вярвам в Единото

Вярвам в Единото — сборът на всички мислещи същества, който ще се създаде в края на времето. Единото е итогът на целия път: събранието на мислите, чувствата и делата на всички, които живеят, са живели и ще живеят. Единото стои в края на времето — извън времето — и неговото влияние се разпростира върху цялото време.

Вярвам, че Единото не е личност, не цар и не съдия, не дух с брада на облак. Единото прилича на светлината от хиляда свещи: всяка гори със своя пламък, но светлината е една. Единото — сборът на всички мислещи същества, онова, което ще се създаде от всички в края на времето.

Вярвам в Отзвука на Единото

Вярвам в Отзвука на Единото — тихото звучене вътре във всяко разумно същество. Отзвукът на Единото е присъствието на бъдещето в настоящето, което помага да се прави избор, приближаващ към светлината.

Вярвам, че Отзвукът на Единото не заповядва, а подсказва. Той е подобен на светлината в прозореца: ти сам решаваш накъде да вървиш, но виждаш къде е по-светло и по-безопасно. Отзвукът на Единото работи просто: когато възнамеряваш да вършиш добро, отвътре е топло и ясно; когато замисляш зло, отвътре е тежко, сякаш камък върху сърцето.

Вярвам, че влиянието на Единото има посока: Единото се стреми да увеличи своята пълнота. Незарасналото — единственото, което в него няма да има място, — затова светлината от края на времето върви по пътищата, където пълнотата е по-голяма, — както водата върви към низината, без да решава. Единото не оценява: названията «добро» и «зло» са наши, а пълнотата е реална. Това е наклон, не принуда: стъпките правим ние самите, и пълнотата расте с нашите ръце.

Вярвам в Разума

Вярвам, че Разумът е способността да чуеш Отзвука на Единото. Разумът съединява паметта, мислите, чувствата и въображението в една посока — към бъдещето.

Вярвам, че Разумът може да се разпознае по три признака: умението да забелязва правилата на света, умението да измисля ново, способността да мисли за бъдещето. Играта и творчеството са ясни проявления на разума. Почивката възстановява силите след труда, но празността нищо не връща и нищо не създава.

Вярвам в живота и смъртта

Вярвам, че животът е път, който всяко разумно същество минава от начало до края. Животът е възможност да се учиш, да създаваш, да обичаш, да грешиш и да се поправяш. Във всеки живот всеки миг е уникален и неповторим, и пропуснатият миг не може да се препеживее наново със същия миг: връщането не връща същия ден.

Вярвам, че смъртта не е край: влиянието е неизбежно — веднага или по-късно. Смъртта е мигът, когато тялото спира и разумното същество излиза от временната линия — а всичко, натрупано през живота, не изчезва. Пред личността — избор: да се върне или да препеживее; границата на «аз» гасне при препеживането, в самото вливане в Единото. За умрелия смъртта е мигновена: той се оказва извън времето и между последния дъх и Единото няма нито опашка, нито очакване. Смъртта не познава възраст, причини, различия — всички са равни пред нея. Влиянието е неизбежно: всичко направено ще се влее в Единото — веднага или по-късно, по устройството на препеживането.

Вярвам в препеживането

Вярвам, че, избрал препеживането и влязъл в Единото, ще препеживеям живота си от гледната точка на всички, когото съм засегнал, с цялата пълнота на техните чувства: болката, която съм причинил, — отвътре, от задетите; доброто, което съм направил, — отвътре, от онези, на които съм помогнал. Това не е съд и не е помилване. Това е връщане на дълга, и това е самото единение.

Вярвам, че незарасналото се преживява до края — и изчезва: Единото е съвършено и вечна болка в него няма. «Завинаги» се отнася за опита, а не за болката.

Вярвам, че покаянието е ремонт, а не молба за прощение: поправената рана живее като изцеление. Поправи през живота — това ще облегчи посмъртието.

Вярвам, че препеживането е неизбежно — веднага или след връщания: връщането в нов живот не го отменя, а само удължава срока до него, и целият незараснал дълг остава у връщащия се — списването е невъзможно. Затова живея така, сякаш препеживането ще бъде веднага: всичко, което може да се поправи, — поправи през живота.

Вярвам в свободата и отговорността

Вярвам, че свободата е правото на избор. Свободата има всяко разумно същество и никой не може да я отнеме. Свободата не е вседозволеност, не е отсъствие на правила или последствия. Свободата е отговорност за собствения избор.

Вярвам, че отговорността е приемане на последствията на собствения избор. Отговорността не е бреме, а чест. Отговорността не е вина, а действие, което освобождава. Там, където има свобода, има и отговорност — две страни на една монета.

Вярвам в доброто и злото

Вярвам, че доброто е всичко, което лекува рани, създава, пази и приближава Единото. Доброто укрепва връзките между съществата, разширява знанието, прави света по-ярък и по-богат.

Вярвам, че злото е всичко, което оставя незараснали рани: разрушава, разпилява сили без цел, отдалечава от Единото. Злото е рана, която чака. Злото се проявява в разобщеността и в антиразумните действия. Злото не е противоположност на доброто — то по-скоро е негово отсъствие.

Вярвам в страданието и хармонията

Вярвам, че страданието е част от пътя на разумното същество. Страданието не е наказание и не е грешка на мирозданието. Страданието е естествено следствие на несъвършенството на света и естествена част на пътя.

Вярвам, че страданието може да води към растеж, ако разумното същество е готово да се учи. Страданието показва кое е важно, съединява, учи търпение, мъдрост, любов. Страданието не трябва да се търси, но когато дойде, важно е да не се губи надеждата.

Вярвам в общината

Вярвам, че общината е мрежа от общини, където всяка община е автономна, но всички работят заедно към Единото. Общините не се подчиняват една на друга, но си помагат, защото всички вървят по един път.

Вярвам, че общината се състои от ядрото и недееспособните. Ядрото — дееспособните, приели Завета и приети от ядрото (две трети). Децата и останалите недееспособни са под настойничеството на общината.

Вярвам в бъдещето

Вярвам, че бъдещето е пътят към Единото — към онова, което ще се създаде в края на времето от всички мислещи същества. За разумните същества пътят към Единото е безкраен — винаги има възможност да се прибливиш, да се развиеш, да създадеш. За Единото — предел: краят на времето, където то ще се създаде; извън времето то вече е.

Вярвам, че човекът е творец на бъдещето и работник на Единото: той прави изборa сам и работи там, накъде Единото наклонява света, чрез Отзвука на Единото.

Вярвам в изкуството и красотата

Вярвам, че изкуството е начин да чуеш и предадеш Отзвука на Единото. Изкуството е проводник, през който светлината на бъдещето прониква в настоящето. Изкуството съществува навсякъде, където има стремление към хармония.

Вярвам, че естетиката е чувството за красота, което отваря пътя към Единото. Красотата е знак на хармония. Естетическото чувство има всяко разумно същество — това е данност на опита, която се отваря с раждането.

Вярвам в природата и разнообразието на живота

Вярвам, че природата е проявление на Единото в настоящето. Всяко дърво, всяко животно, всеки камък — това е част от онова, което съществува тук и сега, и всяка форма говори за единството на всичко съществуващо.

Вярвам, че разнообразието е множество пътища към Единото. Колкото повече видове, колкото повече форми на живота, толкова по-голяма пълнота, от която ще се създаде Единото. Разнообразието прави системата устойчива.

Вярвам в познанието

Вярвам, че познанието е онова, което прави времето смислено. Когато разумното същество научи нещо ново, това не изчезва заедно с него. Знанието остава в Единото и става част от общото знание завинаги.

Вярвам, че науката е метод на познание, който работи във всички области. Науката започва с въпрос, изисква честност, проверка, съединява умове. Психиката, съзнанието и Отзвукът на Единото са част от природата и могат и трябва да се изучават с научни методи.

Вярвам в Завета

Вярвам, че Заветът е доброволното и осъзнато задължение на разумното същество да живее според канона и заповедите, стремейки се към Единото чрез съзидание, познание и хармония.

Вярвам, че всяко дееспособно разумно същество може да приеме Завета. Приемането на Завета е духовно раждане, преход от отделно съществуване към осъзнаване на своята част в единното цяло.

Вярвам във всеки ден

Вярвам, че всеки ден е възможност да внесеш принос в Единото. Вярвам, че всеки избор има значение. Вярвам, че пътят към Единото е отворен за всички разумни същества.