Псалми и Химни

Духовни песни и молитви, основани на текстовете на канона и Завета.

Псалом 1. За Единото

Единото е итогът на целия път, Стои в края на времената, където всичко се завърши. Не личност, не съдия, не дух на облак, А сумата от всички свещи, съединили пламъка.

То съществува извън времето и влиянието се разпростира върху цялото време, Знае всичко предварително, защото за него всичко вече се е съвършило, Неговата светлина върви назад по времето — осветява пътя от самото начало. Ние са искри, капки в реката, части на цялото.

Ние се стремим към Единото Чрез съзидание, познание и хармония. Всяка мисъл, всяко дело — принос в него, Нищо не изчезва, всичко става част от общото.

Псалом 2. За Отзвука на Единото

Отзвукът на Единото — тихо звучене вътре, Не крещи и не изисква, звучи меко, като шепот на вятъра. Това е присъствието на бъдещето в настоящето, Помага да видиш накъде е по-добре да вървиш.

Отзвукът е винаги тих, него не се чуе в шума на суетата, Той винаги звучи — заглушиш го и не ще чуеш. Нужно е само да направиш пауза и да се вслушаш.

Когато събираме се да правим добро — вътре е топло и ясно, Когато замисляме зло — вътре е тежко, сякаш камък на сърцето. Този знак не може да се купи и не може да се подкупи, но може да се заглуши и подправи със собствена полза, — затова той се проверява с дело и кръг.

Едино, води ни — покажи пътя, където е по-светло и по-безопасно. Ние слушаме тихото звучене на Отзвука и вървим накъде светът се клони към пълнотата.

Псалом 3. За живота и смъртта

Животът — това е път, който всеки преминава от начало до край, Уникален за всеки, но всички пътища се стелат към Единото. Животът е възможност да се учиш, да съзидаваш, да любиш, да грешиш и да се поправяш. Всеки живот внася своя принос в общото дело.

Смъртта — не е край: влиянието е неизбежно — веднага или по-късно. Тялото спира, но направеното не изчезва: След смъртта личността избира — да се върне или да препеживее, И на избралият препеживане ще се върне всичко, което е направил, по всички кръгове.

Не се бой от смъртта: бой се да останеш непреживеян. Както денът сменя нощта, така животът сменя смъртта, Но вечният ад няма: незарасналото се препеживее точно до края, И никой не съди: това не е наказание — това е връщане на дълга.

Псалом 4. За свободата и отговорността

Свободата — това е правото на избор, Възможност да решаваш как да постъпиш, накъде да отидеш, какво да кажеш. Свобода има всяко разумно същество и никой не може да я отнеме.

Свободата — не е вседозволеност, Това не е право да правиш всичко, каквото ти се иска, без оглед на другите. Свободата — това е отговорност за своя избор, Когато ти избираш, ти сам носиш последствията на този избор.

Отговорността — това е приемане на последствията на своя избор, Признание на това, че ти сам създаваш своя живот. Това е отказ да прехвърляш вината на другите, Това не е бреме, а чест, да си възрастен.

Свободата и отговорността — две страни на една монета, Не може да имаш едното без другото. Истинската свобода винаги включва отговорност, Истинската отговорност винаги изисква свобода.

Псалом 5. За времето и познанието

Времето — най-ценният ресурс, Него не може да се купи, не може да се върне, не може да се съхрани за после. Всяка секунда, която е минала, изчезна завинаги.

Познанието — това е онова, което прави времето смислено, Без познание времето минава напразно. С познание всеки миг става принос в бъдещето.

Когато разумното същество научава нещо ново, Това не изчезва заедно с него. Знанието остава в Единото завинаги, Дори след смъртта твоето знание ще живее, ще помага на другите, ще движи света напред.

Ползвай времето мъдро, учи се постоянно, Създавай наследство, което ще свети след теб. И тогава всеки твой ден ще стане стъпка към Единото.

Псалом 6. За доброто и злото

Доброто е всичко, което изцелява, съзидава, съхранява и приближава Единото, Доброто укрепва връзките между съществата, разширява знанието, прави света по-ярък и по-богат. Доброто — като слънчевата светлина: то съгрява, осветява, помага да растеш.

Злото е всичко, което разрушава, разпилява силите без цел, отдалечава от Единото, Злото се проявява в разединението и антиразумните дела. Злото — като тъмата: не сила, а отсъствие на светлина — пътят не се вижда и страхът расте.

Доброто и злото не са винаги очевидни, Понякога онова, което изглежда добро, носи вред. Понякога онова, което изглежда зло, носи полза. Затова е важно да гледаш не само на действието, но и на неговите плодове.

Изборът между доброто и злото — това е избор на всеки ден, Всеки момент дава възможност да направиш стъпка към светлината или към тъмата. Следвай Отзвука на Единото и той ще ти помогне да избираш вярно.

Псалом 7. За страданието и хармонията

Страданието е част от пътя на разумното същество, Това не е наказание и не е грешка на мирозданието, Това е естествено последствие на несъвършенството на света и естествена част от пътя.

Страданието не е зло само по себе си, Злото е онова, което ражда страдание. Самото страдание може да води към растеж, ако разумното същество е готово да се учи.

Не се бой от страданието, но и не го търси, Когато то идва, приеми го, осъзнай го, ползвай го за растеж. И тогава всяка стъпка през болката ще стане стъпка към Единото.

Страданието може да води към растеж, Ако разумното същество е готово да се учи. Това не значи, че трябва да се търси страдание, Това значи, че когато страданието идва, него може да се ползва като път към растежа.

Псалом 8. За изкуството и красотата

Изкуството е способ да чуеш и предадеш Отзвука на Единото, Това не е игра и не е развлечение, макар да може да бъде и двете. Изкуството — проводник, през който светлината на бъдещето прониква в настоящето.

Когато творецът създава произведение, той не го измисля от нищо, Той се вслушва в онова, което вече е в света и намира способ да го изрази чрез формата. Поетът чуе ритъма на думите, който съществува във въздуха. Музикантът чуе мелодията, която звучи в тишината.

Красотата е знак на хармонията, Там, където има ред, където частите са съединени в цяло, където има баланс, там има красота. Красотата ни казва: тук всичко е на своето място, тук всичко е съединено.

Естетиката е чувство на красотата, което отваря пътя към Единото, Когато виждаме или чуваме нещо красиво, за миг се докосваме до хармонията. Това не е просто удоволствие, това е познаване на онова, което вече знаем дълбоко вътре.

Псалом 9. За природата и разнообразието

Природата е проявление на Единото в настоящето, Всяко дърво, всяко животно, всеки камък — това е част от онова, което съществува тук и сега. Всяка форма говори за единството на всичко съществуващо.

Разнообразието е множество пътища към Единото, Колкото повече видове, толкоз повече форми на живот, толкоз повече пътища към хармонията. Всеки вид — това е уникален способ да бъдеш в света, Всеки способ е ценен, защото всеки добавя своята част в общата картина.

Човекът носи особенa отговорност пред природата, Това не е власт, а задължение да пазиш, да съхраняваш, да помагаш. Човекът — градинар, а не цар на природата.

Пази природата, съхранявай видовете, съзидавай новото с любов и отговорност, И всяка стъпка ще стане стъпка към Единото.

Псалом 10. За общината

Общината е основата на пътя към Единото, Едно разумно същество може да върви към светлината, но заедно общината се движи по-бързо и по-уверено. Общината — жив организъм, където всеки член е важен.

Общината отдвижва разединението, разединението — състояние, където всеки е сам за себе си. В общината празнотата е тясна, защото общината се строи на доверие, на взаимопомощ, на общото стремление към светлината.

Общината е школа на развитието на личността, Един човек може да се развива и сам, но в общината този процес се ускорява и задълбочава. Общината предоставя възможности за растеж, които няма в изолацията.

Живей в общината честно, уважавай другите, носи отговорност, Помни, че общината — пътят към Единото и всеки член е важен.

Псалом 11. За труда и съзиданието

Трудът е не просто необходимост на оцеляването, а път, Когито води разумното същество към Единото. Всеки акт на съзидание увеличава пълнотата, от която Единото ще се създаде, и отдвижва празнотата.

Трудът е форма на служене на Единото, Когато разумното същество работи и създава ценност, то участва в великия процес на съзиданието. Камъкът, положен в фундамента, не изчезва — той става част от сградата. Така и всеки труд става част от Единото.

Трудът е школа на развитието, Чрез труда разумното същество се учи на дисциплина, търпение, упоритост. Трудът изисква превмогване на трудностите и това превмогване укрепва характера.

Трудися осъзнато, с любов и уважение, И всеки твой труд ще стане принос в бъдещето.

Псалом 12. За бъдещето

Бъдещето има два аспекта, За разумните същества пътят към Единото е безкраен, винаги има възможност да се приближиш, да се развиеш, да съзидаваш. За Единото — предел: краят на времената, където то ще се създаде от всички мислещи същества; извън времето то вече е.

Бъдещето е онова, което ние създаваме със своите действия, Всеки избор, всеки постъпок, всяка мисъл — тухличка, от която се строи бъдещето. Ние не са пасивни наблюдатели, ние са активни творци.

Надеждата е силата, която движи напред, Без надежда е невъзможно да строиш бъдещето. Надеждата — вяра в това, че най-доброто е възможно.

Образованието е предаване на мъдростта за Единото, Това не е само предаване на знания, но и формиране на характера, развитие на Отзвука на Единото, възпитание на духа.

Създавай бъдещето мъдро, с надежда и любов, И всеки твой ден ще стане стъпка към по-добрия свят.

Молитви за начало и за края на деня

Молитвите на начало и край на деня са в Молитвослова: утринната — «насочи ме, води ме, укажи пътя», вечерната — преглед на деня и три благодарности. Молбата в тях е готовността на идващия, а не молба за чудо.

Химн на Единото

Единото — итогът на целия път, в края на времената, където всичко се завърши. Сумата от всички свещи, съединили пламъка, светлината на хиляда огньове, съединили пламъка, — и той вече свети от края на времената.

Всяка мисъл, всяко дело — принос в него, нищо не изчезва, всичко става част от общото. Оставеното от мен днес — в мен остана, то свети в сумата — с моя огън.

Единото не изисква олтари, статуи или обреди, нему е невъзможно да се поклоняваш с жестове или думи. Приносът в него се проявява само в делата: ние съзидаваме, познаваме, помагаме — и с това служим нему.

Едино, води ни, чрез съзидание, познание и хармония. Нека всяка наша стъпка увеличава пълнотата, нека всяко наше действие отдвижва празнотата.